1 Esd 8

Завръщане на Ездра

1 a След тези събития по време на царуването на персийския цар Артаксеркс в Йерусалим се завърна Ездра, синът на Сарей. Негови предци бяха Езерия, Хелкия, Салим, 2Садук, Ахитов, Амария, Озия, Марерот, Зарей, Сауя, Вока, Ависай, Финеес, Елеазар, Аарон първосвещеникът. 3Този Ездра дойде от Вавилон като учен, който добре познаваше Закона, даден на Мойсей от Бога на Израил. 4Царят го беше удостоил с голяма почит и проявяваше голяма благосклонност към всичките му искания. 5 b С Ездра в Йерусалим дойдоха и други израилтяни – сред тях свещеници, левити, певци, пазачи на вратите, служители при храма. 6Това се случи в петия месец на седмата година от царуването на Артаксеркс; защото като тръгнаха от Вавилон в новолунието на първия месец на същата тази седма година от царуването му, след благополучното пътуване, с което Господ ги дари, те стигнаха в Йерусалим на новолунието от петия месец. 7А Ездра, който много добре познаваше закона и заповедите на Господа, се стараеше да научи израилтяните на всички разпоредби и предписания.

Указ на цар Артаксеркс за мисията на Ездра

8 Дойде и следната писмена заповед, дадена от цар Артаксеркс на Ездра, свещеник и четец на Господния закон:

9 „Цар Артаксеркс поздравява Ездра, свещеник и четец на Господния закон.

10 Воден от човеколюбие, издадох заповед до цялото си царство онези от израилтяните, които доброволно пожелаят, а също така свещениците и левитите, да отидат заедно с тебе в Йерусалим. 11И така, нека да се съберат и да тръгнат с тебе онези, които желаят, както отсъдихме аз и моите седем най-близки съветници. 12Нека те видят какво се върши в Юдея и Йерусалим съгласно Господния закон 13и да отнесат в Йерусалим дарове на Господа на Израил, които аз и моите близки обещахме, заедно с всичкото злато и сребро, което се открие в околностите на Вавилон, и подаянията на народа за храма на техния Господ в Йерусалим. 14Нека съберат и златото, и среброто за волове, овни, агнета и друго, което е необходимо, 15за да принесат жертви върху жертвеника на своя Господ в Йерусалим. 16И всичко, което ти и твоите събратя поискате да сторите с това злато и сребро, да бъде по волята на твоя Бог! 17Постави пред Господа, Своя Бог, свещените Господни съдове, които са ти дадени за нуждите на храма на Твоя Бог в Йерусалим. И каквото друго ти е необходимо за служението в храма на твоя Бог, 18можеш да го дадеш от царската съкровищница.

19 Ето аз, цар Артаксеркс, заповядах на ковчежниците в Сирия и Финикия редовно да се дава на Ездра, свещеник и четец на Закона на Всевишния Бог, всичко, което поиска – до сто таланта сребро, 20а също и пшеница до сто кора, вино – до сто мери, и сол в изобилие. 21Всичко трябва да се извърши грижливо, съгласно закона на Всевишния Бог, за да не падне Божият гняв върху царството и потомците ми. 22Освен това ви се известява да не се взима никакъв данък или друг налог от свещениците, левитите, певците, пазачите на вратите и писарите на този храм и никой да няма власт да им налага каквото и да е. 23А ти, Ездра, с Божията мъдрост постави началници и съдии, за да съдят по цяла Сирия и Финикия всички, които знаят закона на твоя Бог, а които не знаят, поучавай. 24И всички онези, които престъпят Закона на твоя Бог или царския закон, да бъдат сурово наказвани – било със смърт, било с парична глоба, изгонване или друго наказание.“

Отговорът на Ездра

25 Тогава ученият Ездра каза: „Благословен да е единият Господ, Който вложи в сърцето на царя прослава на дома Му в Йерусалим 26и ме почете пред царя, пред съветниците и пред всичките му близки и велможи. 27И аз, с помощта на Господа, своя Бог, добих смелост и събрах много израилтяни, за да дойдат с мене в Йерусалим.

28 c Ето предводителите според родовете им, по тяхното старшинство, които тръгнаха с мене от Вавилон, по време на царуването на цар Артаксеркс: 29от рода на Финеес – Гарсом; от рода на Итамар – Гамил; от рода на Давид – Атус, син на Сехения; 30от рода на Форос – Захария, и с него се записаха сто и петдесет души; 31от рода на Фаатмоав – Елиаония, син на Зарей, и с него двеста души; 32от рода на Затой – Сехения, син на Йезил, и с него триста души; от рода на Адин – Бен Йонат, и с него двеста и петдесет души; 33от рода на Илам – Йесия, син на Готолия, и с него седемдесет души; 34от рода на Сафатия – Зарая, син на Михаил, и с него седемдесет души; 35от рода на Йоав – Авадия, син на Йезил, и с него двеста и дванадесет души; 36от рода на Вания – Асалимот, син на Йосафия, и с него сто и шестдесет души; 37от рода на Вавия – Захария, син на Вивай, и с него двадесет и осем души; 38от рода на Асгат – Йоан, син на Акатан, и с него сто и десет души; 39от рода на Адоникам – последните. Ето имената им: Елифалат, Йеуил и Самей, и с тях седемдесет души; 40от рода на Вагой – Утий, син на Исталкур, и с него седемдесет души.

41 Събрах ги при реката, наречена Теран. Там престояхме три дена и им направих преглед. 42И като не открих там никого от свещениците и левитите, 43изпратих при Елеазар, Идуил, Маасман, Алнатан, Мамей, Самей, Йоривон, Натан, Еннатан, Захария и Мосоламон водачи с опит и разум. 44Наредих им да отидат при Адей, управител на съкровищницата, 45и да поискат от него, събратята му и от другите началници на съкровищницата да ни изпратят свещеници за храма на нашия Господ. 46И те, подкрепени от мощната ръка на нашия Господ, ни доведоха опитни в служението мъже: Асевивея, от рода на Мооли, потомък на Левий, син на Израил, заедно с осемнадесет от неговите синове и сродници; 47Асевия, Ануя и неговия брат Осея, от рода на Хануней, заедно с двадесет от синовете им, 48а също така и служителите при храма, които Давид и началниците бяха представили за служение при левитите – двеста и двадесет служители, с поименен списък на всички.

49 d Там обявих пост пред нашия Господ с младите израилтяни, 50за да измолим от Бога благополучен път за нас, за децата ни и за добитъка с нас, 51тъй като ме досрамя да искам от царя пехота и конници за охрана срещу нашите неприятели по време на пътуването. 52А бяхме казали на царя, че силата на нашия Господ ще бъде с онези, които Го търсят във всяко добро начинание. 53И така, ние пак се помолихме на нашия Господ за всичко това и получихме от Него велика милост.

54 Тогава отделих от предводителите на свещениците дванадесет души, Есеревия и Самия, а освен тях десет души от събратята им. 55После претеглих пред тях среброто, златото и свещените съдове от храма на нашия Господ, които ни дариха царят, неговите съветници, велможите и всички израилтяни. 56И така, претеглих и им предадох шестстотин и петдесет таланта сребро, сто таланта сребърни съдове, сто таланта злато, двадесет златни съда и дванадесет медни съда от превъзходна мед, които блестяха като злато. 57И им рекох: „И вие сте святи пред Господа, и тези съдове са святи, както и златото и среброто, посветено на Господа, Бога на предците ни. 58Бъдете бдителни и ги пазете, докато ги предадете на старшите свещеници, левитите и предводителите на израилските родове в Йерусалим за съкровищницата при храма на нашия Господ.“ 59Свещениците и левитите приеха среброто, златото и съдовете, за да занесат в храма на Господа в Йерусалим.

Пристигане в Йерусалим

60 На дванадесетия ден от първия месец тръгнахме от река Теран на път за Йерусалим. Мощната десница на нашия Господ над нас ни пазеше по пътя от всеки неприятел, докато пристигнахме в града.

61 А като изминаха три дена от пристигането ни, претегленото сребро и злато беше предадено в храма на нашия Господ на свещеник Мармоти, син на Урия. 62С него беше Елеазар, син на Финеес, а така също и левитите Йосавдос, син на Иисус, и Моет, син на Саван. Всичко беше преброено и претеглено, а теглото им същевременно записано. 63Тогава завърналите се от плен принесоха жертва за своето спасение на Господа, Бог на Израил – дванадесет вола за всички израилтяни, деветдесет и шест овена, седемдесет и две агнета и дванадесет козела, всичко това за жертва на Господа. 64След това предадоха царските заповеди на управителите и началниците на Келе-Сирия и Финикия и те почетоха народа и храма на Господа.

За смесените бракове в Юдея

65 Когато всичко свърши, към мене приближиха водачите на родове и ми казаха: 66 e „Нито народът на Израил, нито началниците, свещениците и левитите са се отделили от другите съседни народи – хананейци, хетейци, ферезейци, йевусейци, моавци, египтяни и идумейци, а продължават да следват нечистите им обичаи. 67Те и техните синове встъпиха в съпружество с дъщерите им, така че светото семе се смеси с другите народи в страната. Дори предводителите и велможите станаха участници в това беззаконие от самото начало.“

68 Щом чух това, раздрах си дрехите и свещените одежди и скубейки косите и брадата си, седнах угрижен и печален. 69Тъжен от това беззаконие, аз седях в печал до вечерното жертвоприношение, а около мене се събраха мнозина, подбудени от словото на Господа на Израил. 70Тогава се изправих от своя пост и с раздрани дрехи и свещени одежди паднах на колене, прострях ръце към Господа и казах: 71„Господи, душата ми е в смут и се срамувам пред лицето Ти, 72защото потънахме в грехове, а безумията ни стигнаха до небето! 73От времената на предците ни, та и до днес, всички сме грешници. 74Заради нашите грехове и греховете на предците ни ние и нашите събратя, нашите царе и свещеници до днес бяхме унизени и предадени на меча на чужди царе, на плен и грабеж. 75И колко велика е сега милостта Ти, Господи, затова, че си ни оставил корен и име на мястото, където е Твоята светиня, 76че си ни открил светило в дома на нашия Господ, че си ни дал прехрана по време на робството ни! Дори когато бяхме роби, нашият Господ не ни забрави, 77а направи персийските царе благосклонни към нас, за да ни дадат прехрана 78и да прославят храма на нашия Господ, за да бъде въздигнат опустошеният Сион, а ние да намерим опора в Юдея и Йерусалим.

79 А какво да кажем сега, Господи, когато имаме всичко това? Ние престъпихме Твоите заповеди, които си ни дал чрез Твоите слуги, пророците, с думите: 80„Земята, в която отивате, за да я наследите, е осквернена от скверните дела на чуждите народи в тази страна и те са я изпълнили с нечистите си идоли. 81Затова не вземайте дъщерите им за синовете си, нито давайте дъщерите си на синовете им! 82И още, никога не искайте мир с тях, за да можете да вкусите благата на тази земя и да я оставите като наследство на децата си завинаги!“ 83Защото всички беди, които ни сполетяват, са наказание заради нечестивите ни постъпки и големите ни грехове. Но Ти, Господи, облекчи греховете ни 84и ни даде такъв корен. И когато отново започнахме да престъпваме Твоя закон и се смесихме с нечистите народи по тази земя, 85Ти не прояви гнева Си към нас, не ни погуби, не ни лиши от корен, от потомство и от името ни! 86Ти си справедлив, Господи на Израил, защото ние останахме с корен и до днес! 87Но ето сега ние сме пред Тебе с нашите грехове, макар че заради тях нямаме право да стоим пред Тебе“!“

Покаяние и отпращане на чужденките

88 Докато Ездра се молеше, изповядваше и плачеше, паднал на колене на земята пред храма, при него се събра много народ от Йерусалим – мъже, жени и деца. И навред сред множеството се чуваха силни ридания. 89Тогава израилтянинът Йехония, син на Йоил, извика към Ездра: „Ние съгрешихме пред Господа и взехме жени от други народи по тази земя. Но дори и сега съществува надежда за Израил! 90Нека се закълнем пред Господа, че ще отхвърлим от нас всички жени, които взехме от другите народи, заедно с децата им, както подобава според тебе и според всички, които се покоряват на Господния закон. 91Стани и извърши това, защото ти трябва да го сториш; а ние ще го сторим заедно с тебе!“ 92Тогава Ездра стана и закле старшите свещеници и левитите на цял Израил, че ще постъпят така; и те се заклеха.
Copyright information for BulCont