Romans 4
Примерът на Авраам
1 А какво ще кажем за Авраам, нашия баща по плът, какво стана при него? 2Ако Авраам беше оправдан с делата си, той щеше да има с какво да се похвали, но не и пред Бога. 3 a А какво казва Писанието? „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“ 4Защото заплатата на онзи, който работи, се смята не за милост, а като нещо, което му се полага. 5Ако обаче някой няма дела, но вярва в Този, Който оправдава дори нечестивия, на него вярата му се зачита за оправдаване. 6Давид също нарича блажен онзи човек, на когото Бог зачита оправдаване без дела по закона: 7 b „Блажени онези, чието беззаконие е простено и чийто грях е покрит! 8Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях.“ 9 c И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че вярата бе зачетена на Авраам за оправдаване. 10Но кога бе зачетена: когато беше обрязан или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването. 11 d И знака на обрязването той получи като печат на оправдаването чрез вярата, която имаше преди да се обреже, за да бъде баща на всички, които са повярвали, без да са обрязани, така че и на тях да се зачете оправдаването. 12Той е баща и на обрязаните, които не само са обрязани, но и вървят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше още преди обрязването си.Вярата в Божието обещание
13 e f Защото обещанието към Авраам и към потомството му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вяра. 14 g Ако привържениците на закона са наследници, вярата губи смисъл и обещанието се обезсилва, 15 h тъй като законът поражда гняв, а където пък няма закон, няма и престъпление. 16 i Ето защо оправдаването е поради вяра, за да бъде по милост. Така и обещанието ще има сила за всички, които не само по Закон, но и по вяра са потомци на Авраам, който е баща на всички нас, 17 j както е писано: Направих те баща на много народи – пред Бога, в Когото той повярва, Който съживява мъртвите и зове към съществуване несъществуващото. 18 k И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“ 19 l И макар вече стогодишен, той не отслабна във вярата, когато се замисли за тялото си, от което животът почти си бе отишъл, и за мъртвата утроба на Сарра. 20Той не се усъмни поради неверие в Божието обещание, а остана твърд във вярата, като въздаде слава на Бога, 21напълно уверен, че което Бог е обещал, Той има сила и да го изпълни. 22 m Затова и вярата му се зачете за оправдаване. 23Но не само за него е писано, че му е зачетена, 24 n но и за нас. Ще се зачете и на нас, вярващите в Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус Христос, нашия Господ – 25 o предаден за нашите грехове и възкръснал за наше оправдаване.
Copyright information for
BulCont