Job 3

1С лед това отвори Иов уста и прокле деня си.

2 Па начена Иов и рече:

3 ^a да се провали денят, в който се родих, и нощта, в която рекоха: зачена се човек!

4 Оня ден да бъде тъмнина; да го не подири Бог отгоре и да не изгрее над него светлина!

5 Да го омрачи тъмнина и смъртна сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него, като от горещ слънчев пек!

6 Оная нощ, – тъмнина да я обладае, да се не сметне между дните на годината, да не влезе в броя на месеците!

7 О, оная нощ! безлюдна да бъде; да не влезе в нея веселие!

8 ^b Да я прокълнат онези, които кълнат деня, които са способни да разбудят левиатана!

9 Да потъмнеят звездите при нейния здрач; да чака тя светлината, и тая да не идва, и да не види ресниците на зората,

10 задето не затвори дверите на майчината ми утроба и не скри тъгата от очите ми!

11 Защо не съм умрял, когато съм се раждал, и не съм издъхнал, когато съм излизал из утробата?

12 Защо са ме колене приели? Защо ми е трябвало да суча гърди?

13 ^c Сега щях да лежа и почивам; щях да спя; и щеше да ми бъде спокойно

14 заедно с царе и съветници земни, които застрояваха пустини за себе си,

15 или с князе, които имаха злато и които пълнеха домовете си със сребро;

16 или, като пометниче потулено, не щеше да ме има, както младенците, които не са видели светлина.

17 Там беззаконниците престават да задават страх, и там почиват изнурените.

18 Там затворниците заедно се наслаждават от покой и не слушат крясъците на разпоредника.

19 Малък и голям там са равни, и робът е свободен от господаря си.

20 Защо е дадено на злочестника светлина, и живот – на огорчените душевно,

21 ^d които очакват смъртта, а я няма, които биха я изкопали по-охотно, отколкото имане,

22 биха се зарадвали до възторг, биха се възхитили, че са намерили гроб?

23 За какво е дадена светлина на човека, чийто път е закрит, и когото Бог е с мрак окръжил?

24 Въздишките ми изпреварят хляба ми, и стенанията ми текат като вода,

25 ^e защото страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна; и от което се боях, то ме и връхлетя.

26 Няма за мене мира, няма покой, няма утеха: нещастие настъпи.