Romans 10

1Б ратя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени.

2 Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум.

3 ^a Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда,

4 ^b понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.

5 ^c Мойсей пише за оправданието от закона: „който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него“.

6 ^d А оправданието от вярата казва тъй: „да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?“сиреч, да свали Христа,

7 „или: кой ще слезе в бездната?“сиреч, да изведе Христа от мъртвите.

8 ^e Но какво казва Писанието? „Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце“, сиреч, словото на вярата, което проповядваме;

9 ^f защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш,

10 понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.

11 ^g Пък и Писанието казва: „всеки, който вярва в Него, няма да се посрами“.

12 ^h Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават.

13 ⁱ Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси.

14 Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

15 ^j И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: „колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!“

16 ^k Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?“

17 И тъй, вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие.

18 ^l Но казвам: нима те не чуха? Напротив, „гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им – до краищата на вселената“.

19 ^m Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: „Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ“.

20 ⁿ А Исаия смело казва: „намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене“.

21 ^o За Израиля пък казва: „весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит“.