‏ 2 Kings 19

Божието избавление на Йерусалим от асирийската опасност

19:1-13 – Ис. 37:1-13

19:14-37 – Ис. 37:14-38

19:35-37 – 2 Лет. 32:20-21

1 ^{a b} Когато цар Езекия чу думите, раздра дрехите си, надяна вретище и влезе в Господния храм. 2След това той изпрати управителя Елиаким, писаря Севна заедно с по-старите свещеници, наденали вретища, при пророк Исаия, син на Амоц. 3Те му казаха: „Така говори Езекия: „Това е ден на притеснение, на наказание и посрама, защото децата тъкмо се раждат, но сила няма да се родят. 4 ^c Може би Господ, твоят Бог, чу всичките думи на Рабсак, когото неговият господар, царят на Асирия, изпрати, за да излива презрение срещу живия Бог, и може би Той ще укори думите, които Господ, твоят Бог е чул. Затова помоли се за остатъка, който е оцелял“.“

5 Така казаха служителите на цар Езекия, които дойдоха при Исаия, 6и Исаия им отвърна: „Така кажете на вашия господар: „Така говори Господ: „Не се бой от думите, които чу и с които служителите на асирийския цар Ме хулеха. 7Ето Аз ще поставя в него дух и той ще чуе мълва, и ще се завърне в своята страна. И Аз ще го погубя с меч в неговата земя“.“

8 Междувременно Рабсак се завърна и намери асирийския цар, сражаващ се против Ливна, защото беше чул, че царят е потеглил от Лахис. 9Когато асирийският цар чу донесението за етиопския цар Тирхака: „Ето той излезе да воюва с тебе“тогава отново изпрати пратеници при Езекия да кажат: 10„Така кажете на юдейския цар Езекия: „Нека не те лъже твоят Бог, на Когото се уповаваш, като мислиш, че Йерусалим няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар. 11Ето ти си чул какво асирийските царе са направили с всички страни, изцяло опустошавайки ги, така че ти как ще се избавиш? 12 ^d Избавиха ли ги боговете на народите, които предците ми съсипаха, като Гозан, Харан, Рецеф и еденците, които бяха в Таласар? 13 ^e Къде са царят на Емат или царят на Арпад, или царят на града Сепарваим, на Ена или Ива“?“

14 Езекия получи писмата от пратениците и гласно ги прочете. Тогава отиде в Господния храм и ги разгъна пред лицето на Господа. 15 ^f Езекия се молеше пред Господа и казваше: „О, Господи, Боже Израилев, Който седиш на херувими, Ти наистина си Бог над всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята. 16Наклони ухото Си и чуй, Господи. Отвори очите Си и виж, Господи. Чуй думите на Сенахирим, които той изпрати, за да похули живия Бог! 17Наистина, Господи, асирийските царе опустошиха народи и земите им. 18 ^g И хвърлиха боговете им в огън, въпреки че те не са богове, а само произведение на човешки ръце, парчета от дърво и камък. Затова ги унищожиха. 19И сега, Господи, Боже наш, избави ни от неговата ръка. Нека всички земни царства узнаят, че Ти, Господи, единствен си Бог.“

20 Тогава Амоцовият син Исаия изпрати да кажат на Езекия: „Така говори Господ, Бог Израилев, Онзи, Когото ти призова срещу асирийския цар Сенахирим: „Чух те“.“ 21Това е словото, което Господ обяви за него: „Тя те презря, тя ти се присмя, Девицата, дъщерята на Сион,
зад тебе ще поклати главата си дъщерята на Йерусалим.
22 Кого си укорил и похулил?
Против кого си надигнал глас
или си вдигнал очите си в присмех?
Против Светия Израилев!
23 Чрез твоите пратеници ти укоряваше Господа и казваше:
„С моята колеснична мощ
аз се изкачих на планинските височини,
по склоновете на Ливан.
Изсякох високите му кедри,
най-хубавите му кипариси.
И стигнах до крайния му подслон
сред най-добрите насаждения в градината му.
24 Аз изкопах кладенци и пих чужда вода,
и ще пресуша със стъпалата на нозете си
всички египетски реки.
25 Не сте ли чули? Аз отдавна съм подготвил това, в древни времена
Аз измислих това,
което сега правя да се случи – че ти ще превърнеш укрепените градове в купища развалини,
26 така че техните жители, лишени от сила,
да треперят и да са смутени,
и да станат като полска трева, като зелено пасище,
като краткотрайна зеленина по покривите,
попарена преди да изкласи.
27 ^h Аз зная твоето седене,
твоето излизане, твоето влизане
и твоето дръзко говорене против Мене.
28 Поради твоето дръзко говорене против Мене
и твоето високомерие, което дойде до ушите Ми,
Аз поставих Моята кука в ноздрите ти,
Моята юзда на устните ти
и ще те върна по пътя, по който си дошъл.
29 И това ще бъде знамението за тебе.
Тази година ще ядете от израсналото без обработване.
Следващата година – самораслото.
А на третата година сейте и жънете,
садете лозя и яжте плодове.
30 И спасеният в Юдиния дом остатък
пак ще пусне корен
и ще даде много плод,
31 защото от Йерусалим ще излезе остатъкът,
а от хълма Сион – оцелялото.
Ревността на Господ Бог ще направи това.
32 Затова така говори Господ относно асирийския цар:
той няма да влезе в този град,
нито ще изстреля стрела по него,
нито ще се изправи пред него с щит,
нито ще издигне обсаден вал против него.
33 Ще се върне по същия път, по който е дошъл.
Той няма да влезе в този град – говори Господ.
34 ⁱ Аз ще защитя този град и ще го спася,
но заради Себе Си и заради Своя служител Давид.“

35 ^{j k} И ето какво се случи същата нощ: ангел Господен ангел излезе и погуби сто осемдесет и пет хиляди мъже в асирийския стан. На сутринта, когато трябваше да станат, всички те бяха мъртви. 36Тогава асирийският цар Сенахирим стана, потегли, върна се и живееше в Ниневия. 37И когато се покланяше в капището на своя бог Нисрох, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч и избягаха в араратската страна. Тогава неговият син Асардан се възцари вместо него.