Jdt 7:29-32 | BulCont | STEP | И отведнъж събранието се огласи от ридания и всички призоваваха с викове Господ Бог.

Judith 7:29-32

29 И отведнъж събранието се огласи от ридания и всички призоваваха с викове Господ Бог.

30 Тогава Озия им каза: „Не падайте духом, братя! Нека устоим още пет дена, докато нашият Господ Бог отново прояви милостта Си към нас, защото Той няма да ни изостави докрай. 31 Ако пък те изминат и не ни се яви помощ, ще сторя, както казвате вие.“ 32 След това пусна народа да се разотиде. Те се завърнаха по стените и кулите на града, като отпратиха жените и децата по домовете. Но в града цареше голяма скръб.