1 Esdras 8
1 a С лед тия събития, в царуването на персийския цар Артаксеркса, дойде Ездра, син на Азария, Зехрия, Хелкия, Салима, 2 Садука, Ахитова, Амария, Озия, Мемерота, Зарея, Сауя, Фока, Ависая, Финееса, Елеазара, Аарона първосвещеника. 3 Този Ездра дойде от Вавилон като учен, който знаеше закона Моисеев, даден от Господа, Бога Израилев, 4 и царят му направи чест, понеже той спечели благоволението му за всичките си молби. 5 b Дойдоха с него в Иерусалим и някои от синовете Израилеви, от свещениците и левитите, свещенопевците и вратарите и служителите при храма, 6 на седмата година от царуването на Артаксеркса, в петия месец на същата седма година от царуването; защото, като излязоха от Вавилон в новолунието на първия месец, те стигнаха в Иерусалим, по даденото им от Господа честито пътуване, в новолунието на петия. 7 А Ездра полагаше голяма грижа, нищо да не изпусне от закона Господен и от заповедите, та да научи целия Израил на наредбите и съдбите. 8 Дойде и следната писмена заповед, дадена от цар Артаксеркса на Ездра, свещеник и четец на Господния закон: 9 цар Артаксеркс до Ездра, свещеник и четец на закона Господен, поздрав. 10 Като размислих човеколюбиво, заповядах, щото доброволно желаещите от иудейския народ и свещеници и левити, които са в нашето царство, да идат заедно с тебе в Иерусалим. 11 Които прочее желаят, нека се съберат и вървят, според както разсъдих аз и моите седем най-близки съветници; 12 нека видят, какво се върши в Иудея и Иерусалим съгласно със закона Господен, 13 и да отнесат в Иерусалим дарове на Господа Израилев, които обещах аз и моите близки, и всякакво злато и сребро, каквото се намери в земята Вавилонска, за Господа в Иерусалим, заедно с подаянията от народа за храма на техния Господ Бог, Който е в Иерусалим, 14 и заедно със златото и среброто за волове, овни, агнета и за друго, което се отнася към това, 15 за да се принасят жертви Господу върху жертвеника на техния Господ Бог в Иерусалим. 16 И всичко, каквото и да поискаш с братята си да направиш с това злато и сребро, прави по волята на твоя Бог. 17 И свещените съдове Господни, дадени тебе за употреба в храма на твоя Бог в Иерусалим, постави пред Господа, Бога твой. 18 И друго, що ти потрябва за нуждите в храма на твоя Бог, давай от царското съкровище. 19 И ето аз, цар Артаксеркс, заповядах на ковчежниците в Сирия и Финикия, всичко, що поиска Ездра, свещеник и четец на закона на Бога Всевишни, редовно да му дават – дори до сто таланта сребро, 20 също и пшеница до сто кора и вино – до сто мери. 21 И всичко друго по закона Божий грижливо да се принася на Бога Всевишни, за да не падне гняв върху царството на царя и на синовете му. 22 И още ви казвам, да се не взима никакъв данък или друг налог от никои свещеници и левити, свещенопевци и вратари, служители на храма и писари на тоя храм, и никой да няма власт да им налага каквото и да е. 23 А ти, Ездра, с мъдрост Божия, постави началници и съдии, за да съдят по цяла Сирия и Финикия всички, които знаят закона на Бога твой, а които не знаят, поучавай: 24 и всички ония, които престъпят закона на Бога твой, или царския закон, нека бъдат непременно наказвани – било със смърт, или с телесно наказание, било с парична глоба, или с изгонване. 25 Тогава ученият Ездра каза: благословен единий Господ Бог на отците ми, Който вложи в сърцето на царя да прослави дома му в Иерусалим 26 и Който ме почете пред царя и пред съветниците и пред всички негови близки и велможи. 27 И аз се ободрих с помощта на Господа, Бога мой, и събрах мъжете израилски, за да идат с мене. 28 c И ето началниците според родовете им и по старейшинство, които излязоха с мене от Вавилон през царуването на цар Артаксеркса: 29 от синовете Финеесови – Гирсон; от синовете Итамарови – Гамалиил; от синовете Давидови – Латус, син Сехениев; 30 от синовете Форосови – Захария, и с него се записаха сто и петдесет души; 31 от синовете Фаатмоавови – Елиаония, син Зареев, и с него двеста души; 32 от синовете Затоеви – Сехения, син Иезилов, и с него триста души; от синовете Адинови – Овит, син Ионатов, и с него двеста и петдесет души; 33 от синовете Иламови – Иесия, син Готолиев, и с него седемдесет души; 34 от синовете Сафатиеви – Зараия, син Михаилов, и с него седемдесет души; 35 от синовете Иоавови – Авадия, син Иезилов, и с него двеста и дванайсет души; 36 от синовете Ваниеви – Асалимот, син Иосафиев, и с него сто и шейсет души; 37 от синовете Вавиеви – Захария, син Виваев, и с него двайсет и осем души; 38 от синовете Астатови – Иоан, син Акатанов, и с него сто и десет души; 39 от синовете Адоникамови излязоха последните от тях; ето имената им: Елифала, син Иеуилов, и Самей, и с тях седемдесет души; 40 от синовете Вагоеви – Утий, син Исталкуров, и с него седемдесет души. 41 Събрах ги при реката, наречена Теран, дето престояхме три дни, и аз ги прегледах. 42 И като не намерих там никого от свещениците и левитите, 43 пратих до Елеазара, Идуила, Маасмана, Алнатана, Мамея, Самея, Иоривона, Натана, Еннатана, Захария и Мосолама, началници и учени, 44 и им казах да идат при Додея, началник в местност Касифя, 45 като им заповядах да кажат на Додея и братята му и на ония, които са в местността Касифя, да ни пратят свещеници за дома на Господа, Бога наш. 46 И те ни доведоха, с мощната ръка на Господа, Бога наш, вещи мъже от синовете на Мооли – син на Левия, син Израилев: Асевивея и синовете му и братята му осемнайсет души; 47 Асевия, Ануя, и брата Осея от синовете Ханунееви, и синовете им – двайсет души; 48 и от служителите на храма, които беше дал Давид и началниците да служат на левитите – двеста и двайсет служители, с именен списък на всички. 49 d Там обявих пост пред Господа, нашия Бог, 50 за да измолим от Бога благополучен път за нас и нашите съпътници, за децата ни и за добитъка, 51 понеже ме досрамя да искам от царя пешаци и конници и водачи за безопасност от нашите неприятели; 52 защото бяхме казали на царя, че силата на нашия Господ ще бъде с ония, които Го търсят, във всяко добро предприятие. 53 И тъй, ние пак се помолихме на Господа, нашия Бог, за всичко това и получихме от Него велика милост. 54 Тогава отделих от родоначалниците и свещениците дванайсет души, Есеревия и Самия, и с тях от братята им десет души. 55 И претеглих пред тях среброто и златото и свещените съдове от дома на нашия Господ, които подари царят и съветниците му и велможите и всички израилтяни. 56 Претеглих и предадох им сребро шестстотин и петдесет таланта, и съдове сребърни – сто таланта, и злато – сто таланта, съдове златни – двайсет, съдове медни, от превъзходна мед, бляскави като злато – дванайсет. 57 И им казах: и вие сте свети пред Господа, и тия съдове са свети, както и златото и среброто, дадено по оброк на Господа, Бога на отците ни. 58 Бодърствувайте и ги пазете, докле ги предадете на старшите свещеници и левити и родоначалници израилски в Иерусалим, в ризницата при дома на нашия Бог. 59 Свещениците и левитите приеха среброто, златото и съдовете за Иерусалим и ги внесоха в храма Господен. 60 Като се дигнахме от река Теран в дванайсетия ден на първия месец, ние вървяхме за Иерусалим под мощната ръка на Господа над нас, и Той ни пазеше откато запътувахме от всеки неприятел, и стигнахме в Иерусалим. 61 Тука, след като се изминаха три дни, на четвъртия ден претегленото сребро и злато бе предадено в дома на нашия Господ на свещеник Мармота, син Уриев. 62 С него беше Елеазар, Финеесов син; с него бяха също Иосавдос, Иисусов син, и Моет, син Саванов, левити; предадоха всичко с брой и тегло; всичкото им тегло биде в същото време записано. 63 Тогава дошлите от плен принесоха жертви на Бога Израилев, дванайсет вола за всички израилтяни, деветдесет и шест овена, седемдесет и две агнета, дванайсет козела за спасение: всичко това – за жертва Господу; 64 и предадохме царските заповеди на управителите и началниците на Келе-Сирия и Финикия, и те почетоха народа и храма Господен. 65 Когато се свърши това, дойдоха при мене началниците и казаха: 66 e народът израилски и началници, и свещеници, и левити не са се отделили от другоплеменните народи на тая земя и от техните нечистотии, от народите хананейски, хетейски, ферезейски, иевусейски, моавски, египетски и идумейски; 67 защото стъпиха в съпружество с дъщерите им, както те, тъй и синовете им, та светото семе се смеси с другоплеменни народи на тая земя; главатарите им и велможите станаха участници в това беззаконие от самото начало. 68 Щом чух това, раздрах си дрехите и свещените одежди и скубех си космите на главата и брадата, и седях загрижен и печален. 69 И докле тъгувах поради това беззаконие, събраха се при мене всички, които бяха подбудени от словото на Господа, Бога Израилев, и аз седях печален до вечерната жертва. 70 Тогава станах от моя пост и с раздрани дрехи и раздрани свещени одежди паднах на колене, прострях ръце към Господа и казах: 71 Господи, срамувам се и смущавам се пред лицето Ти, 72 защото греховете ни стигнаха до над главите ни, и безумията ни стигнаха до небето; 73 още от времената на бащите ни и до днес ние сме в голям грях; 74 и за греховете наши и на бащите ни, ние с братята си, царете си и свещениците си бидохме хвърлени под меча на другоземни царе, на плен и грабеж с унижение до днес. 75 Но сега каква голяма милост ни стори Ти, Господи Боже, че си ни оставил корен и име на мястото, дето е Твоята светиня, 76 че си ни открил светило в дома на Господа, нашия Бог, че си ни дал прехрана през нашето робуване! И докле бяхме в робство, Господ, Бог наш, не ни забрави, 77 а ни постави в благоволение при персийските царе, за да ни дадат прехрана 78 и да прославят храма на нашия Господ, та да бъде въздигнат опустошеният Сион и нам дадена укрепа в Иудея и Иерусалим. 79 А сега какво ще кажем, Господи, имайки всичко това? Ние престъпихме Твоите заповеди, които си ни дал чрез ръката на Твоите раби пророци, думайки: 80 земята, в която отивате, за да я наследите, е осквернена от гнусотиите на другоплеменниците в тая земя, и те са я напълнили с нечистотиите си. 81 Сега не давайте дъщерите си за синовете им, нито взимайте дъщерите им за синовете си, 82 и не искайте мир с тях през всичкото време, за да се укрепите и да вкусите благата на тая земя и да я оставите наследство на децата си довека. 83 Всичко, що ни се случва, бива поради злите наши работи и поради големите ни грехове. Ти, Господи, облекчи греховете ни 84 и ни даде такъв корен: ала ние изново почнахме да престъпяме Твоя закон, като се смесихме с нечистотиите на народите в тая земя. 85 Дали не си ни се разсърдил тъй, че да ни погубиш и да не оставиш ни корен, ни семе, ни име наше? 86 Ти си правдив, Господи Боже Израилев, защото ние останахме корен и доднес! 87 Но ето, ние сме сега пред Тебе с беззаконията си, а с тях не би трябвало да стоим пред Тебе. 88 Докле Ездра се молеше, изповядваше и плачеше, прострян на земята пред храма, събра се при него от Иерусалим твърде много народ: мъже, жени и деца, и биде голям плач у народа. 89 Тогава извика Иехония, син Иоилев, израилтянец, и каза: Ездра, ние съгрешихме пред Господа: взехме другоплеменни жени от народите на тая земя; и ето, сега е тука цял Израил; 90 да се закълнем пред Господа, че ще отхвърлим от нас другоплеменните си жени с децата им, според както е угодно тебе и на всички, които се покоряват на Господния закон. 91 Стани и извърши това, защото това е твоя работа, и ние с тебе ще бъдем в сила да извършим това. 92 Тогава Ездра стана и закле старшите свещеници и левити на цял Израил, че ще постъпят тъй; и те се заклеха.
Copyright information for
BulOrth