2 Esdras 4
1Т огава ми отговори пратеният при мене Ангел, чието име е Уриил, 2 и каза: „сърцето ти е отишло твърде далеко в тоя век, че мислиш да постигнеш пътя на Всевишния“. 3 Аз отговорих: „така е, господарю“. А той ми каза: „пратен съм да ти покажа три пътища и да ти предложа три подобия. 4 Ако ми обясниш едно от тях, то и аз ще ти покажа пътя, който искаш да видиш, и ще те науча, отде е произлязло лукавото сърце“. 5 Тогава аз казах: „говори, господарю“. А той ми рече: „иди и претегли тежината на огъня, или измери ми духането на вятъра, или върни ми деня, който вече е изминал“. 6 „Кой човек, отговорих аз, може да извърши това, което ти искаш от мене?“ 7 А той ми рече: „ако бих те попитал, колко обиталища има в морското сърце, или колко извори има в самата основа на бездната, или колко са жилите над твърдта, или какви са пределите на рая, – 8 ти, може би, ще ми отговориш: в бездната не съм слизал, както и в ада, и на небето никога не съм възлизал. 9 А сега аз те попитах само за огъня, вятъра и деня, който си преживял, и за това, без което ти не можеш, – и на това ми не отговори“. 10 И каза ми: „ти не можеш позна дори това, що е твое и що е било от младини с тебе, 11 как тогава твоят съсъд би могъл да вмести в себе си пътя на Всевишния и в тоя вече явно покварен век да разбере покварата, която е явна за моите очи?“ 12 На това аз казах: „по-добре щеше да бъде съвсем да ни нямаше, отколкото да живеем в нечестия и да страдаме, без да знаем защо“. 13 a А той в отговор ми каза: „ето, аз отидох в полската гора и заварих дървесата да държат съвет. 14 Те казваха: дойдете, да идем да обявим война на морето, за да отстъпи пред нас, и там да си развъдим други гори. 15 Тъй също и морските вълни имаха съвет: дойдете, казваха те, да въстанем и завладеем полските гори, за да си придобием и там друго място. 16 Но кроежът на гората излезе празен, защото дойде огън и я изгори. 17 Тъй също се свърши и кроежът на морските вълни, защото застана пясъкът и ги задържа. 18 Ако ти беше им съдия, кого щеше да оправдаеш или кого щеше да обвиниш?“ 19 „Наистина, отговорих аз, кроежите им са били суетни, защото на гората е дадена земя, дадено е място и на морето, за да носи вълните си“. 20 А той ми отговори и рече: „ти справедливо разсъди; а защо не съди тъй също сам себе си? 21 Защото, както земята е дадена за гората, а морето – за вълните му, тъй обитателите на земята могат да разберат само онова, що е на земята, а обитателите на небесата могат да разберат онова, що е в небесните висини“. 22 Отговорих и казах: „моля Ти се, Господи, да ми се даде ум да разбирам. 23 Не искам да Те питам за висшето, а за това, което всеки ден става у нас: защо Израил е предаден на езичниците за поругание? защо народът, който Ти възлюби, е даден на нечестиви племена, и законът на отците ни е доведен до нищожество, и писани наредби никъде няма? 24 Преминаваме през тоя век като скакалци, прекарваме живота си в страх и ужас, и станахме недостойни за милосърдие. 25 Но какво ще направи Той с името Си, което е нам наречено? – ето за кое питах аз“. 26 А той ми отговори: колкото повече изпитваш, толкова повече ще се чудиш, защото тоя век много бърза към края си 27 и не може да обгърне онова, що е обещано на праведните в бъдните времена, защото тоя век е пълен с неправда и немощи. 28 А за онова, за което ме пита, ще ти кажа: злото е посеяно, а за изкореняването му още не е дошло време. 29 Затова докле посеяното се не изтръгне, и мястото, дето е посеяно злото, се не разчисти, – няма да дойде мястото, на което е посеяно доброто. 30 Защото зърното от злото семе е посеяно в сърцето на Адама още отначало, и колко нечестия е породило то досега и ще поражда, докле настъпи вършитба! 31 Размисли си, зърното от злото семе колко нечестиви плодове е народило! 32 Когато се пожънат безбройните му класове, какво голямо гумно ще потрябва! 33 „Но как и кога ще бъде това?“попитах го аз; „защо нашите години са малки и злочести?“ 34 „Не бързай да се издигаш, отговори той, по-горе от Всевишния, защото напразно бързаш да бъдеш по-горе от Него: много далеч отиваш. 35 Нали за същото питаха душите на праведните в своите затвори, думайки: докога ще се надяваме тъй? и кога ще дойде плодът на нашата отплата?“ 36 На това ми отговори архангел Иеремиил: „когато се изпълни броят на семената във вас, защото Всевишният с теглилка е претеглил тоя век, 37 с мярка е измерил времената и с число е изброил часовете – и няма да потикне и няма да ускори, докле се не изпълни определената мяра“. 38 Аз пък отговорих на това и му казах: „о, Владико Господи! но ние всички сме препълнени с нечестие. 39 И, може би, поради нас се не напълнят житниците на праведните и поради греховете на земните обитатели“. 40 На това той ми отговори: „иди, попитай непразна жена: може ли, след като изтекат девет месеци, нейната утроба да задържи в себе си плода?“ 41 Аз отговорих: „не може, Господи “. Тогава той ми рече: „подобни на утробата са и обиталищата на душите в преизподнята. 42 Както родилка бърза до роди, за да се избави от родилни болки, тъй и те бързат да върнат тям повереното. 43 Най-напред ще ти бъде показано това, което желаеш да видиш“. 44 „Ако съм придобил благодат пред твоите очи, отговорих аз, и ако това е възможно и ако аз съм способен за това, 45 покажи ми: онова, което има да дойде, по-голямо ли е от онова, що е изминало, или което се е сбъднало по-голямо ли е от онова, което ще стане? 46 Каквото е минало, това зная, а какво ще дойде, не зная“. 47 Той ми каза: „застани от дясната ми страна, и ще ти обясня значението чрез подобие“. 48 И аз застанах – и видях: ето, запалена пещ минава пред мене, и когато пламъкът премина, видях: остана дим. 49 След това мина пред мене облак, пълен с вода, и от него се изля силен дъжд; но щом устремният дъжд престана, останаха капки. 50 Тогава той ми каза: „размисли си: както дъждът е нещо повече от капки, а огънят – нещо повече от дим, тъй мярката на миналото е взела надмощие, а са останали капки и дим“. 51 Тогава аз го помолих и казах: „мислиш ли, че ще доживея до тия дни? И какво ще стане през тия дни?“ 52 На това той отговори и каза: „за личбите, за които ме питаш, нещо мога да ти кажа, а за твоя живот не съм пратен да говоря с тебе, пък и не зная.
Copyright information for
BulOrth