‏ 2 Esdras 6

1И Той ми каза: „от начало на създаването земния кръг и преди да бъдат установени пределите на века, и преди да повеят ветровете;

2 преди да се чуят гласовете на гърма, преди да блеснат светкавиците, преди да се утвърдят основите на рая;

3 преди да се появят хубавите цветя, преди да се утвърдят подвижните сили, преди да се съберат безбройните ангелски воинства;

4 преди да се издигнат въздушните висоти, преди да се определят размерите на твърдта, преди да се запалят огньове на Сион;

5 преди да бъдат изследвани годините, и да бъдат отделени ония, които грешат сега, и запечатани ония, които са пазили вярата като съкровище, –

6 тогава Аз помислих и всичко създадох Сам, а не чрез другиго; от Мене тъй също ще дойде и краят, а не от другиго“.

7 Тогава аз попитах: „какво е разделението на времената, и кога ще бъде край на първото и начало на последното?“

8 И отговори ми: „от Авраама дори до Исаака, когато от него се родиха Иаков и Исав, ръката на Иакова е държала отначало петата на Исава.

9 Край на тоя век е Исав, а начало на следващия – Иаков.

10 Ръката на човека е негово начало, а край – петата му. За друго, Ездра, недей ме пита“.

11 Аз пък Му отговорих и казах: „о, Владико Господи! ако съм придобил благодат пред Твоите очи,

12 моля Ти се, покажи на раба Си края на Твоите личби, част от които ми показа миналата нощ“.

13 Той ми отговори и рече: „изправи се на нозете си, и слушай гласа, който ще бъде пълен с шум,

14 и ще бъде като че земетръс, но мястото, дето стоиш, няма да се поклати.

15 Затова, когато той ще говори, не се ужасявай; защото дума ще бъде за свършека, и ще се разберат основите на земята.

16 А понеже думата е за самите тях, земята ще трепне и ще се разклати, защото знае, че краят им трябва да се промени“.

17 И когато чух гласа, изправих се на нозете си и слушах, и ето глас говорещ, и шумът му беше като шум от много води,

18 и каза: „ето настъпват дни, когато Аз ще начена да се доближавам, за да посетя обитателите земни;

19 когато ще начена да изисквам от ония, които чрез своята неправда произведоха неправедно голяма вреда, и когато ще се изпълни мярката на Сионовото унижение.

20 А когато се отбележи векът, който ще начене да преминава, ето личбите, които ще покажа: книгите ще се разтворят пред лицето на твърдта, и всички заедно ще видят;

21 и едногодишни деца ще проговорят с гласовете си, и непразни жени ще раждат тримесечни и четиримесечни недоносчета, които ще останат живи и ще заякнат;

22 посеяни ниви внезапно ще се явят като непосеяни, и пълни житници ще се окажат празни;

23 след това ще затръби шумно тръба, и кога я чуят, всички внезапно ще се ужасят.

24 Тогава приятели ще се въоръжат против приятели като врагове; страх ще обземе земята заедно с обитателите ѝ, и жилките на изворите ще спрат и три часа няма да текат.

25 Всеки, който след всичко това, за което ти предсказвах, остане жив, сам ще се спаси и ще види Моето спасение и края на вашия век.

26 И ще видят избраните люде, които не са изпитали смърт от раждането си, и ще се измени сърцето на живите и ще се превърне в друго чувство,

27 защото злото ще се изтреби, и лукавството ще изчезне;

28 вярата ще разцъфти, разтлението ще бъде победено; и ще се яви истината, която толкова време е оставала без плод“.

29 Когато Той говореше, аз погледнах тогова, пред когото стоях.

30 И той ми каза: „аз дойдох да ти покажа времето на идещата нощ.

31 И тъй, ако пак се помолиш и пак постиш седем дена, аз ще ти покажа повече в деня, в който те чух:

32 Всевишният чу твоя глас; Крепкият видя правилното действие, видя и чистотата, която си пазил от младини.

33 Поради това Той ме прати да ти покажа всичко това и да ти кажа: надявай се и не бой се;

34 не бързай да мислиш с първите времена за суетното, за да те не съдят с такава също бързина за последните времена“.

35 След това аз пак със сълзи се молих и тъй също седем дена постих, за да навърша три седмици, които ми бяха заповядани.

36 А през осмата нощ сърцето ми пак се смути, и аз наченах да говоря пред Всевишния;

37 защото духът ми силно се разпали, и душата ми се измъчваше.

38 И казах: „Господи! Ти още от начало на творението говори; в първия ден рече: да бъде небе и земя, и Твоето слово биде дело свършено.

39 Тогава се носеше Духът, и тъмнина обгръщаше наоколо и мълчание: нямаше още звук от човешки глас.

40 Тогава Ти заповяда да излезе от Твоите съкровищници изобилната светлина, за да се яви Твоето дело.

41 Във втория ден Ти създаде въздуха на твърдта и му заповяда да отдели водата и да произведе разделение между водите, за да се издигне една част от тях нагоре, а другата да остане долу.

42 В третия ден Ти заповяда на водите да се съберат на една седма част от земята, а шестте части изсуши, за да служат пред Тебе за засяване и обработване.

43 Твоето слово излизаше, и веднага се явяваше дело;

44 изведнъж се появиха безбройно множество плодове и многоразлични приятности за вкуса, цветя, непроменливи във вида си, с неизказано благоуханен дъх: всичко това бе извършено в третия ден.

45 В четвъртия ден Ти заповяда да се яви сиянието на слънцето, светлината на луната, разположението на звездите

46 и заповяда, те да служат на човека, който щеше да бъде създаден.

47 В петия ден Ти каза на седмата част, дето бе събрана водата, да произведе животни, хвъркати и риби, което и биде извършено.

48 Нямата и бездушна вода, по знак от Бога, произведе животни, за да възвестяват всички родове Твоите чудни дела.

49 Тогава Ти запази две животни: едното се наричаше бегемот, а другото – левиатан.

50 Ти ги отдели едно от друго, защото седмата част, дето беше събрана водата, не можеше да ги побере заедно.

51 На бегемота даде една част от земята, изсушена в третия ден, да живее там, дето има с хиляди гори;

52 на левиатана даде седмата водна част и го запази, да служи за храна на ония, на които Ти искаш и когато искаш.

53 А в шестия ден Ти заповяда на земята да произведе пред Тебе добитък, зверове и влечуги;

54 а след тях Ти сътвори Адама, когото постави господар над всички Твои твари и от когото произхождаме всички ние и народът, който Ти избра.

55 Всичко това аз казах пред Тебе, Господи, защото Ти за нас си създал тоя свят.

56 А за другите народи, произлезли от Адама, Ти каза, че те са нищо, че приличат на слюнка, и всичкото им множество Ти оприличи на капки, капещи из съд.

57 И сега, Господи, ето тия народи, признати от Тебе за нищо, наченаха да ни владеят и да ни поглъщат.

58 А ние, Твоят народ, който Ти нарече Свой първенец, единороден, възлюбен Свой, сме предадени в техни ръце.

59 Ако тоя свят е създаден за нас, то защо ние не получаваме наследие заедно със света? И докога това?“