‏ 2 Esdras 9

1Т ой ми отговори и рече: „като измерваш, измервай времето в себе си, и кога видиш, че е изминала една част от посочените преди личби,

2 тогава ще разбереш, че това е тъкмо времето, когато Всевишният ще начене да посещава създадения от Него свят.

3 Когато в света се появят колебания на земята, смутове у народите,

4 тогава ще разбереш, че за това е говорил Всевишният от дните преди тебе, отначало.

5 Както всичко, сътворено в света, има начало и край, та и свършекът бива явен,

6 тъй и времената на Всевишния имат начало, което се открива чрез чудеса и сили, и край, който се появява чрез действия и личби.

7 Всеки, който се спаси и който успее чрез делата си и вярата, в която вярвате, да избегне от казаните по-преди нещастия,

8 ще остане и ще види Моето спасение в земята Ми и в пределите Ми, които съм Си осветил от векове.

9 Тогава ще съжаляват ония, които са отстъпили сега от Моите пътища, и ония, които са ги отхвърлили с презрение, ще бъдат в мъки.

10 Ония, които не Ме познаха, получавайки през живота си благодеяния,

11 и пренебрегнаха Моя закон, не го разбраха, но го презряха, когато още бяха свободни, и когато още беше им отворено място за покаяние,

12 те ще Ме познаят след смъртта си в мъката.

13 Ти не любопитствувай повече, как нечестивите ще се мъчат, но изследвай, как и кога ще се спасят праведните, на които принадлежи светът и заради които е светът“.

14 Аз отговорих и казах:

15 „преди говорих, и сега казвам, и сетне ще говоря, че тия, които ще загинат, са повече от ония, които ще се спасят, както вълна е повече от капка“.

16 Той ми отговори и рече:

17 „каквато нивата, такова и семето; каквито цветята, такива и шарките; какъвто работникът, такава и работата; какъвто земеделецът, такова обработването; защото тогава беше време на века.

18 Когато приготвях света, преди той да е бил, за обиталище на ония, които сега живеят в него, никой Ми не противоречи.

19 А сега, когато тоя свят бе създаден, нравите на сътворените се развалиха при неоскъдна жетва и неизследван закон.

20 И разгледах Аз света: и ето, оказа се опасност от замисли, които се появиха в него.

21 Аз видях и го пощадих, и запазих за Себе Си едно зърно от грозда и един сад от многото.

22 Нека загине множеството, което напразно се е родило, и нека се запази Моето зърно и Моят сад, който отгледах с голям труд.

23 А ти, когато изтекат други седем дена, без да постиш обаче през това време,

24 и когато излезеш на цъфнало поле, дето няма съградена къща, и наченеш да се храниш само с полски цветя, без да вкусваш месо, ни да пиеш вино, – а само с цветя,

25 моли се на Всевишния непрестанно, и Аз ще дойда и ще ти говоря“.

26 И отидох, както Той ми каза, на полето, което се нарича Ардат, и седнах там в цветята и вкусвах от полските треви, и храната от тях ме насищаше.

27 След седемте дена аз лежах на тревата, и сърцето ми пак се смущаваше, както по-преди.

28 Устата ми се отвориха, и аз наченах да говоря пред Всевишния и казах:

29 „о, Господи! Ти, който сега се явяваш нам, явил си Се на бащите ни в непроходна и безплодна пустиня, когато те излязоха из Египет,

30 и си казал: чуй Ме, Израилю, и внимавай на думите Ми, семе Иаковово.

31 Ето Аз сея у вас Моя закон, и той ще принесе у вас плод, и вие ще се славите вечно в него.

32 Но нашите бащи, като приеха закона, не го изпълниха и не запазиха Твоите наредби, и макар плодът от Твоя закон и да не загина, пък и не можеше да загине, защото беше Твой,

33 но загинаха ония, които приеха закона, без да запазят онова, що бе в него посеяно.

34 Обикновено бива тъй, че, ако земята е приела семе, или морето – кораб, или някой съд – храна или питие, и ако бъде повредено онова, в което е посеяно, или онова, в което е вместено,

35 в такъв случай загива заедно и самото посеяно, или вместено, или прието, и пред нас няма вече да остане приетото. Но с нас не е тъй.

36 Ние, които приехме закона, съгрешавайки, загинахме, както и нашето сърце, което го прие;

37 но законът не загина; и остава си в сила.“

38 Когато говорех това в сърцето си, аз погледнах с очите си и видях отдясно жена: и ето, тя плачеше и ридаеше с висок глас, и силно страдаше душевно; дрехата ѝ бе раздрана, а на главата ѝ – пепел.

39 Тогава аз оставих размишленията, с които бях зает, и, като се обърнах към нея, казах ѝ:

40 „за какво плачеш и за какво толкова скърбиш душевно?“

41 Тя отговори: „остави ме, господарю мой, да оплаквам себе си и да удвоя скръбта, защото съм много огорчена душевно, и съм много унизена“.

42 Аз я попитах: „какво си претърпяла? кажи ми!“А тя ми отговори:

43 „аз, твоята рабиня, бях неплодна и, имайки мъж, не раждах трийсет години.

44 Всеки час, всеки ден през тия трийсет години аз непрестанно молех Всевишния,

45 и след трийсет години Бог чу мене, твоята рабиня, видя смирението ми, вслуша се в скръбта ми и ми даде син, и аз му се много зарадвах, и мъж ми, и всичките ми съграждани, и ние много прославяхме Всевишния.

46 Аз го откърмих с голям труд,

47 и когато той порасна и отиде да се жени, аз устроих пиршествен ден.