‏ 2 Kings 18

1 ^a В третата година на Осия, син на Ила, цар израилски, се възцари Езекия, син на иудейския цар Ахаз.

2 ^b Той беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува двайсет и девет години в Иерусалим; майка му се казваше Ави, дъщеря на Захария.

3 Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, по всичко тъй, както правеше неговият отец Давид.

4 ^c Той премахна оброчищата, изпочупи статуите, изсече дъбравата и унищожи медната змия, която Мойсей бе направил; защото дори до ония дни Израилевите синове ѝ кадяха и я наричаха Нехущан.

5 ^d На Господа, Бога Израилев, той се уповаваше; и като него нямаше между всички иудейски царе – и подир него и преди него.

6 ^e Той се привърза към Господа, не отстъпваше от Него и пазеше заповедите Му, които Господ бе дал на Моисея.

7 ^f И Господ беше с него: навред, дето и да ходеше, той постъпваше благоразумно. И отметна се той от асирийския цар и престана да му служи.

8 ^g Той порази филистимци до Газа и в нейните предели: от стражарска кула до укрепен град.

9 ^h В четвъртата година на цар Езекия, сиреч в седмата година на Осия, син на Ила, цар израилски, асирийският цар Салманасар потегли против Самария, обсади я

10 и след три години я превзе, – в шестата година на Езекия, сиреч в деветата година на израилския цар Осия биде превзета Самария.

11 ⁱ И асирийският цар пресели израилтяните в Асирия, и ги засели в Халах и Хавор, при река Дозан, и в мидийските градове,

12 защото те не слушаха гласа на Господа, своя Бог, и престъпиха завета Му: всичко, що бе заповядал Моисей, раб Господен, те нито слушаха, нито изпълняваха.

13 ^j В четиринайсетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим потегли против всички укрепени градове на Иуда и ги превзе.

14 ^k Тогава иудейският цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: виновен съм; иди си от мене; каквото ми наложиш, ще внеса, И асирийският цар наложи на иудейския цар Езекия триста таланта сребро и трийсет таланта злато.

15 ^l И Езекия даде всичкото сребро, каквото се намери в дома Господен и в съкровищниците на царския дом.

16 Тогава Езекия сне златото от вратата на дома Господен и от вратните стълбове, които той, иудейският цар Езекия, бе позлатил, и го даде на асирийския цар.

17 ^m И асирийският цар проводи Тарта на, Рабсариса и Рабсака от Лахис при цар Езекия в Иерусалим с голяма войска И тръгнаха и стигнаха до Иерусалим:, тръгнаха, стигнаха и се спряха при водопровода на горния водоем, който е по пътя за нивата на тепавичаря.

18 ⁿ И повикаха царя. И излезе пред тях Хелкиевият син Елиаким, началник на двореца, и писарят Севна, и Асафовият син Иоах, летописец.

19 ^o И рече им Рабсак: кажете на Езекия: тъй говори великият цар, асирийският цар: какво е това упование, на което ти се осланяш?

20 Ти говори само празни думи: за война са потребни ум и сила. А сега на кого се осланяш, та се отметна от мене?

21 ^p Ето, ти мислиш да се облегнеш на Египет, на тая пречупена тръстика, която, ако някой се опре на нея, ще му влезе в ръката и ще му я промуши. Такъв е фараонът, египетският цар, за всички, които се надяват на него.

22 ^q Ако пък ми кажете: на Господа, нашия Бог, се уповаваме, то на тогова ли. чиито оброчища и жертвеници Езекия премахна, като каза на Иуда и на Иерусалим: само пред тоя жертвеник се кланяйте в Иерусалим?

23 И тъй, сключи съюз с моя господар, асирийския цар; ще ти дам две хиляди коне; можеш ли си намери за тях конници?

24 ^r Как ще надделееш ти и на един вожд от най-малките слуги на господаря ми? А се осланяш на Египет заради колесници и коне?

25 При това нима аз без воля Господня съм тръгнал против това място, за да го съсипя? Господ ми каза: иди против тая земя и я съсипи.

26 ^s И каза Хелкиевият син Елиаким, и Севна, и Иоах на Рабсака: говори на рабите си по арамейски, защото разбираме, а недей ни говори по иудейски да чува народът, който е на стената.

27 ^t И каза им Рабсак: нима само до твоя господар и до тебе ме прати господарят ми да кажа тия думи? Не, а и на людете, които седят на стената, за да ядат поганта си и да пият мочта си заедно с вас.

28 И стана Рабсак, извика със силен глас по иудейски и говори, думайки: чуйте думите на великия цар, на асирийския цар!

29 ^u Тъй говори царят: нека ви не мами Езекия, защото той не може да ви избави от моята ръка;

30 и нека ви не обнадеждва Езекия с Господа, думайки: Господ ще ни избави, и няма да бъде предаден тоя град в ръката на асирийския цар.

31 ^v Не слушайте Езекия. Защото тъй говори асирийският цар: примирете се с мене и излезте при мене, и нека всеки яде плодовете на лозата си и на смоковницата си, и нека всеки пие вода от своя кладенец,

32 докле дойда и ви заведа в такава също земя, като вашата земя, в земя с хляб и вино, в земя с плодове и лозя, в земя с маслинени дървета и мед, и ще живеете, и няма да умрете. Затова не слушайте Езекия, който ви мами и казва: Господ ще ни из бави.

33 ^w Избавиха ли боговете народите, всеки земята си, от ръката на асирийския цар?

34 Де са боговете на Емат и Арпад? Де са боговете на Сепарваим, Ена и Ива? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

35 ^x Кой от всички богове на тия земи избави земята си от моята ръка? Та нима Господ ще избави Иерусалим от моята ръка?

36 ^y Народът мълчеше и не му отговаряше ни дума: защото царят бе заповядал: не му отговаряйте.

37 ^z И дойде Хелкиевият син Елиаким, началник на двореца, и Севна, писарят, и Асафовият син Иоах, летописец, при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха Рабсаковите думи.