Acts 7
1Т огава първосвещеникът рече: това тъй ли е? 2 А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан, 3 a и му каза: „излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа“. 4 Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете. 5 И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо. 6 b И говори Бог така: „потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години. 7 Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място“. 8 c И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък – дванайсетте патриарси. 9 d Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него, 10 e избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом. 11 Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна. 12 f А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път. 13 g А когато отидоха втори път, Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона. 14 h Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род – седемдесет и пет души. 15 i Иаков слезе в Египет, и се помина там – той и бащите ни; 16 j и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски. 17 k И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет, 18 докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа; 19 той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи. 20 l В това време се роди Моисей, който беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. 21 m А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син. 22 И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела. 23 Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви. 24 n И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина. 25 Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха. 26 o На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: „мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?“ 27 Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: „кой те е поставил началник и съдия над нас? 28 Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“ 29 От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина. 30 p Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина. 31 Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен: 32 „Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“. Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. 33 А Господ му каза: „събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята. 34 Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет“. 35 q Тоя Моисей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: „кой те е поставил началник и съдия“, – него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител. 36 r Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години. 37 s Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате“. 38 t Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам, 39 и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет, 40 u като рекоха на Аарона: „направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя“. 41 И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце. 42 v А Бог се отвърна и ги остави да служат на войнството небесно, както е писано в книгата на пророците: „доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята? 43 w Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон“. 44 x Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял. 45 y Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида, 46 z който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов. 47 aa А Соломон Му построи дом. 48 ab Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: 49 ac „небето е Мой престол, а земята подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? 50 Нали Моята ръка направи всичко това?“ 51 ad Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. 52 ae Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, – 53 af вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте. 54 Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него. 55 ag А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, 56 и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога. 57 Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него 58 ah и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел, 59 ai и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми! 60 aj И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.
Copyright information for
BulOrth