b Втор. 28:53 .
e Лев. 26:14 .
m Иер. 27:12 .
p Иер. 27:17 .
r Лев. 26:33 .
t Втор. 30:6 .
v Иер. 32:38 .
Baruch 2
1 a И Господ изпълни думата Си, която бе изрекъл против нас и против съдиите ни, които съдеха Израиля, и против царете ни, против князете ни и против всеки израилтянин и иудеин, 2 b че ще напрати върху нас големи бедствия, каквито не е имало под цялото небе. както направи в Иерусалим, според писаното в Моисеевия закон, 3 че ние ще ядем – един плътта на сина си, а друг – плътта на дъщеря си. 4 И Той ги стори поданици на всички царства около нас, за поругание и опустошение у всички околни народи, между които ги разпръсна Господ. 5 И ние се намерихме долу, а не на върха, защото съгрешихме пред Господа, нашия Бог, не слушайки гласа Му. 6 c У Господа, нашия Бог, е правдата, а у нас и бащите ни – срам по лицата, като днес. 7 Всички ония бедствия, каквито Господ изрече върху нас, ни сполетяха. 8 Ние се не молихме пред лицето на Господа, да отвърне всекиго от помислите на злото му сърце. 9 d И Господ следеше тия бедствия и ги напрати върху нас, защото Господ е праведен във всичко, каквото ни заповяда нам. 10 e Ала ние не слушахме гласа Му, за да ходим по заповедите Господни, които е дал пред лицето ни. 11 f И сега, Господи, Боже Израилев, Ти, Който изведе Твоя народ из Египетската земя с яка ръка, с личби и чудеса, и с голяма сила и висока мишца, и Си създаде име като днес: 12 g ние съгрешихме, постъпвахме нечестиво, неправедно против всички Твои наредби, Господи, Боже наш! 13 h Нека се отвърне от нас Твоята ярост, защото малко останахме сред народите, между които ни разпръсна. 14 Чуй, Господи, нашата молитва и нашата просба, и избави ни заради Тебе и дай ни милост пред лицето на ония, които ни преселиха, 15 та да познае цяла земя, че Ти си, Господи, Бог наш, защото Твоето име се призовава над Израиля и над рода му. 16 i Погледни, Господи, от светия Твой дом и си спомни за нас, приклони, Господи, ухото Си и чуй! 17 j Отвори очите Си, виж, защото не мъртвите в ада, чиито дух е взет из техните вътрешности, ще въздадат слава и хвала Господу, 18 k но човек, който скърби поради голямото бедствие, който ходи наведен и унил: очи потъмнели и изгладняла душа ще въздадат слава и правда на Тебе, Господи! 19 l Не според правдата на отците ни и на царете ни ние поднасяме тая молба пред Твоето лице, Господи, Боже наш; 20 защото върху нас Ти изпрати Твоята ярост и Твоя гняв, както бе говорил чрез Твоите раби, пророците. 21 m Тъй казва Господ: наведете рамена та си, за да работите на вавилонския цар, и ще живеете на земята, която дадох на отците ви; 22 n ако пък не послушате гласа на Господа, за да служите на вавилонския цар, 23 o Аз ще направя да изчезне в иудейските градове и иерусалимските околности глас на веселие и глас на радост, глас на младоженец и глас на невеста, и не ще остане по цялата тая земя следа от обитатели. 24 p Но ние не послушахме Твоя глас, за да служим на вавилонския цар, и Ти изпълни думите Си, които бе говорил чрез Твоите раби – пророците, за да бъдат изнесени костите на царете ни и костите на отците ни из своето място. 25 И ето, те са изхвърлени на дневния пек и на нощния студ, а умряха от лоши болести, от глад, от меч и от изгнание. 26 Ти остави дома, върху който се призовава Твоето име, като днес, поради нечестие на дома Израилев и дома Иудин. 27 Ти, Господи, Боже наш, постъпи с нас по всичкото Си снизхождение и по всичкото Си голямо милосърдие, 28 q както Ти каза чрез Твоя раб Моисея в оня ден, в който му заповяда да напише Твоя закон пред Израилевите синове, думайки: 29 r ако не послушате Моя глас, то туй голямо и многобройно множество народ ще се обърне в малко сред народите, между които ще ги разпръсна. 30 s Аз зная, че те не ще Ме послушат, защото са упорит народ; но те ще се обърнат към сърцето си в земята на своето преселение, 31 t и ще познаят, че Аз съм техен Господ Бог. И Аз ще им дам сърце, – и ще разумеят, и уши, – и ще чуят. 32 И ще Ме прославят в земята на своето преселение, ще си спомнят Моето име 33 и ще се отвърнат от упорството си и от лошите си работи, защото ще си спомнят пътя на бащите си, които съгрешиха пред Господа. 34 u И Аз ще ги върна в земята, която с клетва обещах на отците им, на Авраама, Исаака и Иакова, и те ще я владеят; и ще ги умножа, – и не ще се намалят. 35 v И ще сключа с тях вечен завет, че Аз ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ, и вече не ще изгоня Моя народ Израиля из земята, която съм им дал.
Copyright information for
BulOrth