‏ Baruch 3

1Г осподи, Вседържителю, Боже Израилев! Утеснена душа и унил дух вика към Тебе:

2 чуй, Господи, и помилувай, защото Ти си Бог милосърден; помилувай, защото съгрешихме пред Тебе;

3 ^a Ти вечно пребъдваш, а ние вечно гинем.

4 ^b Господи Вседържителю, Боже Израилев! чуй молитвата на Израилевите умрели и на техните синове, които съгрешиха пред Тебе, които не послушаха гласа на Господа, своя Бог, затова ни и сполетяха бедствия.

5 Не си спомняй неправдите на бащите ни, а спомни ръката Си и името Си в това време,

6 защото Ти си Господ, Бог наш, и ние ще Те прославим, Господи!

7 Затова си вселил Твоя страх в нашето сърце, за да призоваваме Твоето име; и ние ще Те прославяме в нашето преселение, защото отхвърлихме от нашето сърце всяка неправда на бащите си, които съгрешиха пред Тебе.

8 ^c Ето, ние сме сега в нашето преселение, където Ти ни разпръсна за хула, за клетва и за отплата поради всички неправди на бащите ни, които отстъпиха от Господа, нашия Бог.

9 Чуй, Израилю, заповедите на живота, внимавайте, за да разумеете мъдростта.

10 Що значи туй, Израилю, че ти се намираш в земята на враговете? Остаря ти в чужда земя, оскверни се заедно с мъртвите,

11 причислен си към тия, които са в ада,

12 ^d оставил си източника на премъдростта.

13 ^e Ако беше ходил по Божия път, щеше да живееш мирно довека.

14 Познай де се намира мъдростта, де силата, де знанието, та заедно с това да узнаеш, де се намира дългоденствието и животът, де се намира светлината на очите и мирът.

15 Кой е намерил нейното място, и кой е влязъл в нейната съкровищница?

16 ^f Де са князете на народите и ония, които владееха над зверове земни, които се забавляваха с птици небесни

17 И събираха сребро и злато, на които се надяват людете, и чиито имоти край нямат?

18 ^g Де са ония, които се занимаваха със сребърни изделия, и чиито изделия брой нямат?

19 Те изчезнаха и слязоха в ада, и вместо тях се други издигнаха.

20 ^h По-сетнешните видяха светлина и живяха на земята, но пътя на мъдростта не познаха;

21 не разбраха пътеките ѝ, и техните синове я не достигнаха; те бяха далеч от нейния път.

22 И не се чуваше за нея в Ханаан, нито я виждаха в Теман.

23 ⁱ Синовете на Агар диреха земно знание, също и търговците от Мера и Теман, и баснословците и изследвачите на знанието, но пътя на премъдростта не познаха и не забелязаха нейните пътеки.

24 О, Израилю! колко е голям Божият дом, и колко е пространно мястото на неговото владение!

25 Голям е той и няма край, висок е и неизмерим.

26 ^j Там отначало имаше прочути исполини, твърде големи, изкусни във война.

27 ^k Но не тях избра Бог, и не тям откри пътя на премъдростта;

28 и те загинаха затова, че нямаха мъдрост, загинаха от своето безумие.

29 ^l Кой се качи на небето, и я взе и свали от облаците?

30 Кой премина морета и я намери, и кой ще донесе нея – по-добрата от чисто злато?

31 ^m Никой не знае пътя ѝ, ни помисля за пътеките ѝ.

32 ⁿ Но Знаешият всичко я знае; Той я откри със Своя разум, Оня, Който направи земята за вечни времена и я изпълни с четириноги животни,

33 Който праща светлината, – и тя иде, повика я, – и тя го послуша с трепет;

34 и звездите заблестяха на стражите си и се зарадваха.

35 Той ги повика, и те казаха: „ето ни“, и заблестяха от радост пред своя Творец.

36 ^o Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него.

37 ^p Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля.

38 ^q След това Той се яви на земята и живя между людете.