‏ Ecclesiastes 3

1 ^a В сичко си има време, време има за всяка работа под небето:

2 време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;

3 време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;

4 ^b време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;

5 време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;

6 време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;

7 ^c време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;

8 време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.

9 Каква полза има работещият от онова, над което се труди?

10 Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.

11 ^d Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.

12 ^e Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.

13 ^f И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий,

14 ^g Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.

15 ^h Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, – и Бог ще повика назад миналото.

16 И още видях под слънцето: място за съд, а там – беззаконие; място за правда, а там – неправда.

17 ⁱ И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.

18 Казах в сърце си за синовете човешки – да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,

19 ^j защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже – всичко е суета!

20 ^k Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.

21 Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?

22 ^l И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?