‏ Genesis 18

1 ^a И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамрѐ, когато той седеше при входа на шатрата (си) , през дневната жега.

2 ^b Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи,

3 и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб;

4 ^c ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво,

5 ^d аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си) ; защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш.

6 ^e И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (ѝ) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити.

7 А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви.

8 И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха.

9 Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата.

10 ^f И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син. А Сарра слушаше при входа на шатрата, зад него.

11 ^g Авраам и Сарра бяха стари и в преклонна възраст, и на Сарра беше престанало обикновеното у жените.

12 ^h Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар.

13 И рече Господ на Авраама: защо Сарра се засмя (в себе си) и каза: нима наистина мога да родя, когато съм остаряла?

14 ⁱ Има ли нещо мъчно за Господа? В уреченото време догодина Аз ще бъда у тебе, и Сарра (ще има) син.

15 Но Сарра не се призна, а рече: не съм се смяла. Защото тя се бе уплашила. Той обаче (ѝ) рече: не, ти се засмя.

16 И станаха ония мъже и тръгнаха оттам към Содом (и Гомора) ; а Авраам отиде с тях да ги изпроводи.

17 И рече Господ: ще скрия ли от Авраама (Моя раб) , каквото искам да направя?

18 ^j От Авраама именно ще произлезе народ велик и силен, и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята,

19 ^k защото Аз го избрах, за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд; и Господ ще изпълни над Авраама (всичко) , що бе казал за него.

20 ^l И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък;

21 ^m ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная.

22 И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа.

23 Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия) ?

24 В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?

25 ⁿ не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?

26 Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.

27 ^o Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел:

28 може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.

29 Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.

30 И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.

31 Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.

32 ^p Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте.

33 И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.