‏ Genesis 29

1И стана Иаков, та отиде в земята на синовете на изток (при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава) .

2 И видя: ето кладенец на полето, и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от оня кладенец пояха стадата. Върху устието на кладенеца имаше голям камък.

3 Когато се събираха там всички стада, пастирите отваляха камъка от устието на кладенеца и пояха овците; после пак туряха камъка на мястото му, върху устието на кладенеца.

4 Иаков попита пастирите: братя мои, отде сте? Те отговориха: ние сме от Харан.

5 Той им рече: познавате ли Лавана, Нахоровия син? Те рекоха: познаваме.

6 Той пак ги попита: здрав ли е? Те отговориха: здрав е, и ето, дъщеря му Ра хил иде с овците.

7 И рече (Иаков) : ето, остава още много от деня; не е време да се прибира добитъкът; напойте овците, па идете да ги пасете.

8 Те рекоха: не можем; докле се не съберат всички стада, и докле не отвалят камъка от устието на кладенеца; тогава ще поим овците.

9 Още говореше с тях, и ето, дойде Ра хил (дъщеря Лаванова) , с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше (дребния добитък на баща си) .

10 Когато Иаков видя Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, приближи се Иаков, отвали камъка от устието на кладенеца и напои овците на вуйка си Лавана.

11 Тогава Иаков целуна Рахил, па дигна глас и заплака.

12 Той обади на Рахил, че е бащин ѝ сродник и Ревекин син. А тя се затече, та извести на баща си (всичко това) .

13 ^a Лаван, като чу за Иакова, своя сестриник, затече се да го посрещне, прегърна го и го целуна, па го заведе у дома си; и той разказа на Лавана всичко.

14 ^b А Лаван му рече: наистина ти си моя кост и моя плът. И живя Иаков при него цял месец.

15 И Лаван рече на Иакова: нима, като си ми сродник, даром ще ми работиш? Кажи ми, какво да ти платя?

16 А Лаван имаше две дъщери, по-голямата се казваше Лия, по-малката се казваше Рахил.

17 Лия имаше болнави очи, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

18 Иаков обикна Рахил и рече: ще ти слугувам седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.

19 Лаван (му) рече: по-добре да я дам на тебе, отколкото другиму някому; живей при мене.

20 ^c И слугува Иаков за Рахил седем години; и те му се видяха като няколко дни, защото я обичаше.

21 И рече Иаков на Лавана: дай ми жената, защото дойде вече време, за да вляза при нея.

22 Лаван повика всички човеци на онова място и даде гощавка.

23 А вечерта взе (Лаван) дъщеря си Лия и я въведе при него; и влезе (Иаков) при нея.

24 И даде Лаван слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

25 На сутринта се оказа, че тя била Лия. И (Иаков) рече на Лавана: що стори ти с мене? Нали за Рахил ти слугувах? Защо ме излъга?

26 Лаван отговори: в нашенско не правят тъй: по-малката да дават преди по-голямата;

27 свърши сватбената седмица на тая; после ще ти дадем и другата, задето ще ми слугуваш други седем години.

28 Иаков тъй и направи и свърши седмицата на тая. И (Лаван) му даде за жена дъщеря си Рахил.

29 И даде Лаван слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

30 (Иаков) влезе и при Рахил, и обичаше Рахил повече, отколкото Лия; и слугува му още други седем години.

31 Господ (Бог) видя, че Лия не беше обичана, и отвори утробата ѝ, а Рахил беше неплодна.

32 ^d Лия зачена и роди (на Иакова) син, и го нарече с име Рувим, като каза: Господ милостно погледна на моето нещастие (и ми даде син) ; сега, прочее, ще ме обича мъж ми.

33 И пак зачена (Лия) и роди (на Иакова втори) син, и рече: Господ чу, че не съм обичана, та ми даде и тоя. И даде му име Симеон.

34 И зачена пак и роди син, и рече: сега вече ще прилепне към мене мъж ми, защото му родих трима синове. Затова се нарече името му Левий.

35 ^e И пак зачена и роди син, и рече: сега вече аз ще възхваля Господа. Затова нарече името му: Иуда. И престана да ражда.