Genesis 31
1И чу (Иаков) думите на Лавановите синове, които казваха: Иаков завладя всичко, що имаше баща ни, и от бащиния ни имот натрупа цялото това богатство. 2 И видя Иаков лицето Лаваново, и ето, то не беше към него такова, каквото вчера и завчера. 3 И рече Господ на Иакова: върни се в земята на отците си и в отечеството си; и Аз ще бъда с тебе. 4 Тогава Иаков прати, та повика Рахил и Лия на полето, при дребния си добитък, 5 и им рече: виждам лицето на баща ви, че то към мене не е такова, каквото беше вчера и завчера; но бащиният ми Бог беше с мене; 6 вие сами знаете, че аз с всички сили работих на баща ви, 7 а баща ви ме лъга и десет пъти промени наградата ми; но Бог го не остави да ми направи зло. 8 Кога той кажеше, че добитъкът с капките ще ти бъде награда, всичкият добитък раждаше капчести. А кога кажеше: шарените ще ти бъдат награда, всичкият добитък раждаше шарени. 9 И отне Бог (всичкия) добитък от баща ви и (го) даде на мене. 10 Еднаж, през времето, когато добитъкът се мърляше, погледнах и видях насъне, и ето пърчовете (и овните) , които се бяха качили на добитъка (на козите и овците) бяха шарени, капчести и с петна. 11 Ангел Божий ми каза насъне: Иакове! Аз отговорих: ето ме. 12 Той рече: дигни очи и погледни: всички пърчове (и овни) , които са се качили на добитъка (на козите и овците) , са шарени, капчести и с петна; защото виждам всичко, що Лаван върши с тебе; 13 a Аз съм Бог (Който ти се явих) във Ветил, дето ти поля елей върху паметника и дето Ми даде оброк; сега стани, излез от тая земя и се върни в твоята родна земя (и Аз ще бъда с тебе) . 14 Рахил и Лия му отговориха и рекоха: имаме ли още дял и наследство в дома на баща си? 15 Не смята ли ни той за чужди? защото ни продаде и дори изяде нашето сребро; 16 затова всичкото (имание и) богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на децата ни; и тъй, прави всичко, каквото Бог ти е казал. 17 И стана Иаков, та качи децата си и жените си на камили, 18 и взе със себе си всичкия си добитък и всичкото си богатство, което беше придобил, собствения си добитък, който беше придобил в Месопотамия (и всичко свое) , за да отиде при баща си Исаака в Ханаанската земя. 19 b А понеже Лаван бе отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна идолите, които бяха у баща ѝ. 20 Иаков измами арамееца Лавана, като му не обади, че си отива. 21 И замина с всичкия си имот; и като стана, премина реката и се упъти към планина Галаад. 22 На третия ден обадиха на Лавана (арамееца) , че Иаков си заминал. 23 Тогава той взе със себе си (синовете и) сродниците си, гони го седем дена и го настигна на планина Галаад. 24 И дойде Бог при арамееца Лавана нощем насъне и му рече: пази се, не говори на Иакова ни добро, ни лошо. 25 И настигна Лаван Иакова; а Иаков разпъна шатрата си на планината, и Лаван със сродниците си разпъна своята на планина Галаад. 26 И рече Лаван на Иакова: какво стори ти? защо ме излъга и отвлече дъщерите ми, като с оръжие пленени? 27 Защо побягна тайно и се скри от мене и не ми обади? Аз щях да те изпратя с веселба и песни, с тимпани и гусли; 28 ти ми дори не даде да целуна внуците си и дъщерите си; неразумно ти постъпи. 29 c В ръката ми има сила да ви сторя зло; но Бог на вашия баща вчера ми говори и рече: пази се, не говори на Иакова ни добро, ни лошо. 30 Добре, тръгнал си, понеже с нетърпение желаеше да се намериш в бащиния си дом, – но защо си откраднал боговете ми? 31 Иаков отговори на Лавана и рече: боях се, защото мислех, да ми не отнемеш дъщерите си (и всичко мое) . 32 (И рече Иаков) : у когото намериш боговете си, той няма да бъде жив; пред нашите сродници узнай, какво (твое има) у мене, и си го вземи. (Но той нищо не намери у него.) Иаков не знаеше, че Рахил (жена му) ги бе откраднала. 33 И ходи Лаван в шатрата на Иакова и в шатрата на Лия и в шатрата на двете слугини (и ги претърси) , но не намери. А като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил. 34 А Рахил бе взела идолите и бе ги турила под седлото на една камила и бе седнала над тях. Лаван претърси цялата шатра, но не намери. 35 И тя рече на баща си: да не се разгневиш, господарю мой, задето не мога да стана пред тебе; защото имам обикновеното у жените. И (Лаван) търси (в цялата шатра) , но не намери идолите. 36 Иаков се разсърди и се скара с Лавана. И заговори Иаков и рече на Лавана: каква е вината ми, какъв е грехът ми, та ме преследваш? 37 Ти прегледа у мене всичките вещи (у дома ми) , какво намери от всичките вещи на твоя дом? Посочи тук пред моите сродници и пред твоите; нека те отсъдят между двама ни. 38 Ето, двайсет години аз бях при тебе; твоите овци и твоите кози не помятаха; овни от стадото ти не ядох; 39 d разкъсаното от зверове не ти донасях, то беше моя загуба; ти от мене търсеше и денем изгубеното и нощем пропадналото; 40 денем се изнурявах от жега, а нощем – от студ, и сънят ми бягаше от очите ми. 41 Такива бяха моите двайсет години в твоя дом. Работих ти четиринайсет години за двете ти дъщери и шест години за добитъка ти; а ти десет пъти промени наградата ми. 42 e Да не беше с мене бащиният ми Бог, Авраамовият Бог и страхът на Исаака, ти щеше сега да ме изпратиш без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и се застъпи за мене вчера. 43 Отговори Лаван и рече на Иакова: дъщерите са мои дъщери; децата са мои деца; добитъкът е мой добитък и всичко, що виждаш, е мое: мога ли да сторя нещо на моите дъщери и на децата им, които те са родили? 44 Сега нека аз и ти сключим съюз, и това ще бъде свидетелство между мене и тебе. (При това Иаков му рече: ето, при нас няма никого; гледай, Бог е свидетел между мене и тебе.) 45 И взе Иаков един камък и го постави за паметник. 46 И рече Иаков на сродниците си: сберете камъни. Те сбраха камъни и направиха грамада, и ядоха (и пиха) там, на грамадата. (И рече му Лаван: тая грамада е днес свидетел между мене и тебе.) 47 И нарече я Лаван: Иегар-Сахадута; Иаков пък я нарече Галаад. 48 И рече Лаван (на Иакова) : днес тая грамада (и паметникът, който поставих) е свидетел между мене и тебе. Затова се и нарече с име Галаад, 49 а също и: Мицпа, защото Лаван рече: да нагледва Господ над мене и над тебе, след като се разделим един от друг; 50 ако постъпваш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, то, макар че няма човек между нас (който да види) , гледай, Бог е свидетел между мене и тебе. 51 И рече Лаван на Иакова: ето грамадата, ето паметникът, който поставих между мене и тебе; 52 тая грамада е свидетел, и тоя паметник е свидетел, че за зло нито аз ще премина към тебе зад тая грамада, нито ти ще преминеш към мене зад тая грамада и зад тоя паметник; 53 f Бог Авраамов и Бог Нахоров, Бог на баща им, нека съди между нас. Иаков се закле в страха на баща си Исаака. 54 Тогава Иаков закла жертва на планината и повика сродниците си да ядат хляб; и те ядоха хляб (и пиха) и пренощуваха на планината. 55 g А Лаван стана сутринта рано, целуна внуците и дъщерите си, и ги благослови; и тръгна, та се върна у тях си.
Copyright information for
BulOrth