‏ Judith 10

1К огато престана да вика към Бога Израилев и свърши всички тия думи,

2 тя се изправи на нозе, повика слугинята си и влезе в дома, дето прекарваше съботните дни и празниците си.

3 Тук тя сне от себе си вретището, което надяваше, съблече и дрехите на вдовството си, уми тялото си с вода и се намаза със скъпоценно миро, причеса косата и тури на главата си превръзка, облече дрехите на веселите си дни, в които се гиздеше през живота на мъжа си Манасия;

4 обу на нозете си сандали и тури на себе си верижки, гривни, пръстени, обеци и всички свои накити, и се украси, за да прелъсти мъжки очи, които я видят.

5 И даде на слугинята си мех с вино и съд с дървено масло, напълни торба с брашно и сушени плодове и чисти хлябове и, като загъна всичко това свое ядиво, тури го върху нея.

6 Когато излязоха при портите на град Ветилуя, намериха, че при тях стоят Озия и градските старейшини Хаврин и Хармин.

7 Като я видяха тъй променена на лице и нагиздена, твърде много се чудиха на хубостта ѝ и казаха ѝ:

8 Бог, Бог на нашите отци, да ти даде благодат и да изпълни твоите намерения за радост на синовете Израилеви и за прослава на Иерусалим. Тя се поклони Богу

9 и им рече: заповядайте да ми отворят градските порти; аз излизам да извърша делото, за което говорихте с мене. И заповядаха на момците да ѝ отворят, както тя каза.

10 Те сториха това. Иудит излезе и с нея слугинята и; а градските мъже гледаха след нея, докле тя слизаше по стръмнината, докле минуваше долината и докле се скри от очите им.

11 Те вървяха направо през долината, и предната стража на асирийците срещна Иудит,

12 хванаха я и попитаха: чия си ти, откъде идеш и накъде отиваш? Тя каза: аз съм дъщеря на евреите и бягам от тях, защото те ще бъдат предадени вам за погубване.

13 Отивам при Олоферна, вожда на вашата войска, за да обадя истински думи и да му покажа пътя, през който да мине и да завладее цялата планинска страна, тъй че да не загине от мъжете му ни един човек и ни една жива душа.

14 Когато тия люде слушаха думите ѝ и се вглеждаха в лицето ѝ, – тя им се показа чудна хубавица, и те ѝ казаха:

15 ти спаси душата си, като побърза да дойдеш при нашия господар; върви прочее в шатрата му, а нашите ще те придружат, докле те предадат в ръцете му.

16 Кога се явиш пред него, – не бой се в сърцето си, но кажи си думите, – и той ще те облагодетелствува.

17 И, като избраха измежду си сто души, присъединиха ги към нея и към слугинята ѝ, и те ги поведоха към шатрата на Олоферна.

18 В целия стан произлезе движение, защото вестта за дохождането ѝ се разнесе по шатрите: стеклите се я заобиколиха, понеже тя стоеше извън шатрата на Олоферна, докле да му известят за нея;

19 и се чудеха на нейната хубост, а покрай нея се чудеха и на синовете Израилеви, и говореха всеки на ближния си: кой ще пренебрегне такъв народ, който има у себе си такива жени! Не е благоразумно да оставим от тях ни един мъж, защото останалите ще бъдат в състояние да надхитрят цялата земя.

20 Между това, ония, които спяха при Олоферна, и всичките му служители излязоха и я въведоха в шатрата.

21 Олоферн почиваше на постелката си зад завеса, украсена с пурпур, злато, изумруд и скъпоценни камъни.

22 Като му обадиха за нея, той излезе в предното отделение на шатрата, а пред него носеха сребърни кандила.

23 Когато Иудит се яви пред него и пред служителите му, всички останаха почудени от хубостта на лицето ѝ. Тя падна ничком, поклони му се, и служителите му я подигнаха.