‏ Job 11

1 ^a О тговори Софар Наамец и рече:

2 ^b нима на много думи не може да се даде отговор, и нима многоречивият човек е прав?

3 Твоето празнословие ще накара ли човеците да мълчат, за да се присмиваш ти, и да няма кой да те посрами?

4 Ти рече: съждението ми е вярно, и аз съм чист в Твоите очи.

5 О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе

6 ^c и ти откриеше тайните на мъдростта, че теб ти се пада двойно повече да понесеш! И тъй, знай, че Бог за тебе предаде на забрава някои от твоите беззакония.

7 ^d Можеш ли ти с изследване намери Бога? Можеш ли съвършено постигна Вседържителя?

8 ^e Той е по-висок от небесата, – какво можеш стори? По-дълбоко от преизподнята, – какво можеш узна?

9 По-дълга от земята е мярката Му и по-широка от морето.

10 Ако Той мине и заключи някого в окови и го извади на съд, то кой ще Го отклони?

11 ^f Защото Той знае лъжците и вижда беззаконието; ще ли го остави без внимание?

12 Но суетният човек умува, макар и човек да се ражда като диво осле.

13 Ако насочиш сърцето си и простреш към Него ръце,

14 ^g и ако има порок в ръката ти, а ти го отмахнеш и не оставиш беззаконието да обитава в твоите шатри,

15 ^h то ще подигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш.

16 ⁱ Тогава ще забравиш тъгата: като за оттекла се вода ще си спомняш за нея.

17 ^j И животът ти ще тръгне по-ясен от пладне; ще просветлееш като утро.

18 И ще бъдеш спокоен, защото има надежда; ти си ограден, и можеш да спиш безопасно.

19 ^k Ще лежиш, и не ще има кой да застрашава, и мнозина ще ти се подмилкват.

20 ^l А очите на беззаконниците ще изтекат, прибежището им ще пропадне, и надеждата им ще изчезне.