‏ Job 12

1О тговори Иов и рече:

2 наистина, само вие сте човеци, и с вас ще умре мъдростта!

3 И у мене има сърце, както у вас; не съм по-долен от вас; и кой не знае това същото?

4 ^a За присмех станах аз на приятеля си, аз, който призовавах Бога, и комуто Той отговаряше, – за присмех е праведният, непорочният човек.

5 Тъй е презрян, според мислите на седещия в покой, светилникът, приготвен за онези, чиито нозе се препъват.

6 ^b Спокойни са шатрите на крадците и безопасни на дразнещите Бога, които своя бог виждат в ръцете си.

7 И наистина: попитай добитъка, и ще те научи; попитай небесната птица, и ще ти яви;

8 или поговори със земята, и ще те поучи, ще ти кажат и морските риби.

9 ^c Кой във всичко това не ще узнае, че ръката на Господа е сътворила това?

10 ^d В Негова ръка е душата на всичко живо и духът на всяка човешка плът.

11 ^e Нали ухото разбира думите, и нали езикът разпознава вкуса на храната?

12 ^f У старците има мъдрост, и у дълголетните – разум.

13 ^g У Него има мъдрост и сила, Негови са решение и разум.

14 ^h Което Той събори, няма да се съгради; когото Той заключи, няма да се освободи.

15 ⁱ Да спре водите, и всичко ще изсъхне; да ги пусне, и земята ще разрушат.

16 У Него има сила и мъдрост, пред Него е тоя, който се заблуждава, и онзи, който въвежда в заблуждение.

17 ^j Той привежда съветниците в необмисленост и прави съдиите глупави.

18 Той лишава царе от власт и обвързва с въже кръста им;

19 князе лишава от достойнство и храбри поваля;

20 ^k отнема езика на високомерни и лишава от разум старци;

21 ^l покрива със срам славни и разслабя силата на мощни;

22 открива дълбокото и сред тъмата и изважда на видело смъртната сянка;

23 множи народите и ги изтребва; разпръсва народите и ги събира;

24 ^m лишава от ум главатарите на земните народи и ги оставя да се скитат в пустинята, дето няма път:

25 ⁿ пипнешком ходят те в тъмата, без светило, и политат като пияни.