d Иов. 7:1-2 .
Job 14
1 a Р оден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъги: 2 b като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира. 3 И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе? 4 c Кой ще се роди чист от нечист? Ни един. 5 Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине, 6 d отклони се от него: нека си отдъхне, докле като наемник не свърши деня си. 7 За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще оживее, и издънки от него няма да престанат да никнат: 8 ако и остарял да е в земята коренът му, и пънът му да е замрял в праха, 9 но, щом усети вода, то дава младочки и пуска клончета, като да е наново посадено. 10 А човек умира и изтлява. Отива си и де е той? 11 Изтичат водите из езерото, и реката пресеква и пресъхва: 12 e тъй човек ще легне и няма да стане; до свършъка на небето не ще се пробуди и не ще се вдигне от своя сън. 13 О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти, да беше ми определил срок и после да си спомняше за мене! 14 Кога умре човек, ще живее ли пак? През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната. 15 f Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изявил благоволение към творението на Твоите ръце; 16 g защото тогава би изброявал стъпките ми и не би дебнал греха ми; 17 h в свитък щеше да бъде запечатано беззаконието ми, и Ти би прикрил вината ми. 18 Но планината падайки се разрушава, и скалата се изместя от мястото си; 19 водата излизва камъните; разливът ѝ отвлича земния прах; тъй унищожаваш Ти и надеждата на човека. 20 Притискаш го докрай, и той заминава; изменяш лицето му и го отпращаш. 21 i На почит ли са децата му – той не знае; унижени ли са – той не забелязва; 22 но плътта му на него боледува, и душата в него страда.
Copyright information for
BulOrth