‏ Job 28

1Т ъй, среброто си има изходна жила, и златото – място, дето го плавят.

2 Желязото се добива от земята; от камък се претопява мед.

3 Човек туря предели на тъмата и грижливо дири камъка в мрак и смъртна сянка.

4 Изравят рудокопен кладенец в места, дето крак не е стъпял, спускат се на дълбоко, увисват и се клатят далеч от човеците.

5 Земята, на която жито никне, отвътре е изровена сякаш от огън.

6 Камъните ѝ са място за сапфир, и в нея златни зрънца.

7 Пътеката за там хищна птица не знае, пиляково око я не е виждало;

8 лъвчета не са я тъпкали, и чакал не е ходил по нея.

9 На гранит слага човек ръката си, издъно преобръща планини;

10 в скали разсича канали, и окото му вижда всичко драгоценно;

11 възпира течението на реките и скритото изважда на видело.

12 Но де се намира мъдростта, и де е мястото на разума?

13 Не знае човек цената ѝ, и тя не се намира по земята на живите.

14 Бездната казва: не е в мене тя; и морето казва: не е у мене.

15 ^a Тя се не дава за злато и се не добива за претеглено сребро;

16 ^b тя се не оценява с офирско злато, ни с драгоценен оникс, нито със сапфир;

17 не се равнява с нея злато и кристал, и не ще я размениш за съдове от чисто злато.

18 А за корал и бисер няма що и да се споменува, и придобиване мъдрост стои по-високо от рубини.

19 С нея се не равнява етиопският топаз; с чисто злато тя се не оценява.

20 Откъде, прочее, излиза мъдростта? и де е мястото на разума?

21 Скрита е тя от очите на всичко живо и е утаена от птиците небесни.

22 Авадон и смъртта казват: с ушите си чухме мълвата за нея.

23 ^c Бог знае пътя ѝ, и Той познава мястото ѝ.

24 Защото Той гледа докрайземя и вижда под цялото небе.

25 Когато Той даваше на вятъра тегло и наместваше водата по мярка,

26 ^d когато определяше наредби на дъжда и път на гръмоносната мълния,

27 тогава Той я видя и я яви, приготви я и още я изпита

28 ^e и рече на човека: ето, страхът Господен е истинска мъдрост, и отбягването от зло е разум.