‏ Job 37

1И от това трепери сърцето ми и се е подигнало от мястото си.

2 Слушайте, слушайте гласа Му и гърма, който излиза из устата Му.

3 ^a Под цялото небе се прописа гърмежът Му, и светкавицата Му – до краищата на земята.

4 След Него гърми глас; гърми Той с гласа на Своето величие и го не възпира, кога гласът Му бъде чут.

5 ^b Чудно гърми Бог с гласа Си, върши велики дела, за нас непостижими.

6 ^c Защото Той казва на снега: падай на земята; също ситният дъжд и едрият дъжд са в Негова власт.

7 Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят всички човеци делото Му.

8 ^d Тогава звярът отива в убежище и си остава в леговището.

9 От юг иде буря, от север – студ.

10 От духването Божие става лед, и водната повърхност се свива.

11 Също с влага Той напълня черните облаци, и облаците сипят светлината Му,

12 и те тръгват според намеренията Му, за да изпълнят, което им заповядва, по лицето на обитаваната земя.

13 Той им заповядва да отидат или за наказание, или в благоволение, или за помилване.

14 ^e Вслушай се в това, Иове; стой и разумявай чудните Божии дела.

15 Знаеш ли, как Бог разполага с тях и заповядва на светлината да блещи из Неговия облак?

16 Разумяваш ли равновесието на облаците, чудното дело на Най-Съвършения в знанието?

17 Как се стопля дрехата ти, когато Той успокоява земята от юг?

18 ^f Ти ли с Него разпъна небесата, яки като изляно огледало?

19 Научи ни, какво да Му кажем. В тоя мрак ние не можем нищо да съобразим.

20 Ще Му бъде ли обадено, какво говоря аз? Казал ли е някой, че Нему се съобщава, каквото е говорено?

21 Сега се не вижда бляскава светлина в облаците, но ще полъхне вятър и ще ги разчисти.

22 Хубавото време дохожда от север, и около Бога е страшно великолепие.

23 ^g Вседържител е! Ние Го не постигаме. Велик е по сила, по съд и по пълнота на правосъдието. Той никого не угнетява.

24 Поради това да благоговеят пред Него човеците, и да треперят пред Него всички мъдри по сърце!