‏ Matthew 14

1 ^a В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса

2 и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса.

3 ^b Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа,

4 понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш.

5 И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.

6 А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода;

7 затова той с клетва ѝ обеща да даде, каквото и да поиска.

8 А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

9 И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат.

10 И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата.

11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.

12 А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса.

13 ^c Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.

14 И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.

15 А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.

16 Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.

17 ^d А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.

18 Той рече: донесете Ми ги тука.

19 И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.

20 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;

21 а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.

22 И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.

23 ^e И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.

24 А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.

25 И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.

26 А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.

27 Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!

28 Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.

29 А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;

30 но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!

31 Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?

32 И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.

33 А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!

34 ^f И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

35 Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни.

36 И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.