‏ Psalms 101

1 Молитва на страдалец, кога унива и излива пред Господа скръбта си.

2 ^a Г осподи, чуй молитвата ми, и моите вопли да дойдат при Тебе!

3 ^b Не скривай лицето Си от мене; в деня на скръбта ми приклони ухо към мене; в деня, (кога) въззова (към Тебе) , бърже ме послушай;

4 ^c защото дните ми изчезнаха като дим, и костите ми са обгорени като главня;

5 ^d сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, тъй че забравям и хляба си да ям;

6 от гласа на моите въздишания костите ми прилепнаха о плътта ми.

7 ^e Заприличах на пеликан в пустиня; станах като бухал в развалини;

8 не спя и седя като самотна птица на покрив.

9 Всеки ден ме хулят враговете ми, и ония, които враждуват против мене, ме кълнат.

10 ^f Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам,

11 поради Твоя гняв и Твоето негодуване; защото Ти ме въздигна и ме свали.

12 ^g Дните ми са като преклонна сянка, и аз изсъхнах като трева.

13 А Ти, Господи, вечно пребъдваш, и паметта за Тебе е в род и род.

14 ^h Ти ще станеш, ще се смилиш над Сион, защото време е да го помилуваш, – защото дойде време;

15 защото Твоите раби обикнаха дори и камъните му и за праха му жалеят.

16 Народите ще се убоят от името на Господа, и всички земни царе – от Твоята слава.

17 ⁱ Защото Господ ще съгради Сион и ще се яви в славата Си;

18 ще погледне милостивно към молитвата на безпомощните и не ще презре молбите им.

19 Ще се запише това за следващия род, и идещото поколение ще възхвали Господа,

20 защото Той надникна от светата Си височина, от небесата Господ погледна на земята,

21 ^j за да чуе стоновете на затворниците, да освободи синовете на смъртта,

22 ^k за да разгласят името Господне на Сион и хвалата Му в Иерусалим,

23 ^l когато се съберат народите и царствата заедно да служат Господу.

24 ^m Той изнури силите ми в пътя, съкрати дните ми.

25 ⁿ Аз рекох: Боже мой! не ме грабвай в половината на дните ми. Твоите години са от рода в род.

26 ^o В начало Ти (Господи) си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;

27 ^p те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, – и ще се изменят;

28 ^q но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат.

29 Синовете на Твоите раби ще живеят, и семето им ще се утвърди пред Твоето лице.