a Пс. 102:1 , 22 .
b Бит. 1:3 , 6 , 8 .
c Бит. 1:7 .
d Евр. 1:7 .
f Иов. 37:5 .
g Иов. 38:10-11 .
h Пс. 73:15 . Втор. 11:11 . Иов. 5:10 .
i Пс. 146:8 .
j Съд. 9:13 . Сир. 40:20 .
k Бит. 1:16 .
l Пс. 146:9 . Ис. 31:4 .
m Иов. 37:8 .
n Пс. 32:5 ; 91:6 .
o Сир. 43:27 .
p Иов. 40:20 .
q Пс. 144:15 .
r Притч. 6:8 .
s Иов. 12:10 . Дан. 5:23 .
t Иов. 33:4 .
u Пс. 143:5 .
v Пс. 33:2 .
w Пс. 102:1 .

‏ Psalms 103

(Псалом Давидов за сътворението на света.)

1 a Б лагославяй, душо моя, Господа! Го-споди, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;

2 b Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;

3 c Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.

4 d Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители. ▼
▼ 103:4 Според превода на 70-те: „Ти правиш Ангелите Си ветрове и служителите Си огнен пламък“.

5 Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.

6 Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.

7 f От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;

8 възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.

9 g Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.

10 h Ти прати извори в долините: между планини текат (води) ,

11 поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.

12 При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.

13 Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.

14 i Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна

15 j и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.

16 Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;

17 по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,

18 високите планини – на сърните; каменните скали – убежище на зайците.

19 Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.

20 k Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;

21 l лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.

22 m Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;

23 човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.

24 n Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.

25 o А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;

26 p там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.

27 q Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.

28 r Даваш им – приемат, отваряш ръката Си – насищат се с благо;

29 s скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат;

30 t пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.

31 Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!

32 u Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.

33 v Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.

34 Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.

35 w Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!
Copyright information for BulOrth