Psa 9 | BulOrth | STEP | Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.

1 ^{▼▼This verse is empty because in this translation its contents have been moved to form part of verse 2.} 2 ^{▼▼In this translation, this verse contains text which in some other translations appears in verses 9:1-2.} Щ е (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса,

3 ^c ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний.

4 Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице,

5 защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний.

6 ^d Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века.

7 У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им.

8 Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол,

9 ^e и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо.

10 ^f И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена;

11 и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи.

12 Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му,

13 ^g защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите.

14 Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, – Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,

15 за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе.

16 ^h Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им.

17 Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си.

18 Да си идат в ада нечестивците, всички народи, които забравят Бога.

19 ⁱ Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине.

20 Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице.

21 ^j Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци.

22 Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време?

23 Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят.

24 Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си.

25 В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: „не дири сметка“; във всички си помисли дума: „няма Бог!“

26 Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение;

27 дума в сърце си: „няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи“

28 ^k Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му – мъчение и пагуба;

29 ^l седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха;

30 ^m причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си;

31 ⁿ прегъва се, приляга – и сиромасите падат в силните му нокти;

32 ^o дума в сърце си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“

33 ^p Стани, Господи Боже (мой) , дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати.

34 Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: „Ти няма да търсиш сметка“?

35 ^q Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник.

36 ^r Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие.

37 ^s Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя.

38 Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си,

39 за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.