Wisdom of Solomon 17
1 a В елики и непостижими са Твоите съдби, затова непоучени души паднаха в заблуда. 2 b Защото беззаконните, затворници на тъмата и пленници на дългата нощ, които бяха намислили да притесняват светия народ, като се затвориха в къщите, криеха се от вечния Промисъл. 3 Мислейки да се укрият в тайни грехове, те, под тъмния покрив на забравата, се разпиляха, силно плашени и смущавани от призраци, 4 защото и най-скритото място, което ги затваряше, не ги избавяше от страха, но страшни звукове около им ги докарваха в смущение, явяваха се и свирепи чудовища с грозни лица. 5 c И никаква сила огнена не можеше да озари, нито светлият блясък на звездите не беше в сила да осветли тая мрачна нощ. 6 Явяваха им се, тъй от само себе си, запалени клади, пълни с ужас, и те от страх пред невидимото – от призрака, си представяха видимото още по-грозно. 7 d Паднаха лъготните на вълшебното изкуство, и хвалбите с мъдрост се изложиха на присмех, 8 защото, които се бяха обещали да прогонят от страдната душа ужасите и страховете, сами страдаха от позорна страхливост. 9 И макар уж да се не плашеха от никакви страхове, но, преследвани от вилнението на отровните зверове и свистенето на влечугите, те чезнеха от страх, като се бояха да погледнат дори въздуха, от който никъде не може да се избяга, 10 e защото осъжданото по собствено свидетелство нечестие бива страхливо и, гонено от съвестта, винаги измисля ужаси. 11 f Страх не е нищо друго, освен лишение от помощ, която би дал разсъдъкът. 12 Колкото по-малка е вътрешната надежда, толкова по-голяма се представя неизвестната причина, която произвежда мъката. 13 g И те в тая наистина непоносима и от дълбините на неизтърпимия ад излязла нощ, готвейки се да заспят обикновен сън, 14 ту бивали тревожени от страшни призраци, ту разслабвани от душевно униние, понеже ги нападал внезапен и неочакван страх. 15 И тъй, де който бил тогава застигнат, ставал пленник и бил затварян в тая без окови тъмница. 16 Бил той земеделец, или пастир, или работещ в пустинята, всякой, щом бивал застигнат, подлагал се на тая неизбежна съдба, 17 h защото всички бяха свързани с едни неотключни окови на тъмата. Вятър ли фучи, или сред гъсти клони сладкогласна птичка пее, вода ли тече силно и бързо, или камъни се въргалят с голям трясък, 18 скокливи животни ли тичат, та се не виждат, или най-свирепи зверове рикат, или пък се раздава ехо от планински дълбини, – всичко това ги ужасяваше и омаломощаваше. 19 Защото цял свят беше осветляван с ясна светлина и си гледаше без пречка работите; 20 i а само над тях беше простряна тежка нощ, образът на тъмата, която някога ще ги обгърне; ала сами за себе си те бяха по-дотегливи и от тъмата.
Copyright information for
BulOrth