‏ Wisdom of Solomon 19

1А над нечестивите тежнееше докрай безмилостният гняв, защото Той предвидя и бъдните им дела,

2 ^a че те, след като им позволиха да си тръгнат и като ги изпратиха бързо, ще се разкаят и ще ги спогнат;

3 ^b защото, намирайки се още в тъга и плачейки над гробовете на умрелите, те прегърнаха друг безумен помисъл и преследваха като бежанци ония, които бяха с молба отпратили.

4 А към тоя край ги влечеше съдбата, която бяха заслужили, и тя навея забрава върху станалото, за да допълнят наказанието, което им не стигаше при техните мъки,

5 и Твоят народ да извърши славно пътуване, а те да си намерят необикновена смърт.

6 Защото цялата твар изново се преобрази свише в своята природа, покорявайки се на особени заповеди, та синовете Ти да се запазят невредими.

7 ^c Яви се облак, който засеняше стана, а дето имаше преди вода, показа се суха земя: от Червено море – безпрепятствен път, и от бурната бездна – зелена долина.

8 Закриляни от Твоя ръка, те преминаха по нея с целия народ, гледайки дивни чудеса.

9 ^d Те пасяха като коне и скачаха като агънца, славейки Тебе, Господи, техен Избавител;

10 ^e защото още помнеха, какво се бе случило, докле пребиваваха там, как земята, вместо да роди други животни, произведе скнипи, и реката вместо риби изхвърли множество жаби.

11 ^f А после те видяха и нов род птици, когато, увлечени в пощевки, молеха за сладка храна;

12 защото за тяхна утеха долетяха от морето пъдпъдъци, а грешните постигна наказание с личби, станали чрез гръмовна сила. Те справедливо страдаха поради злобата си,

13 ^g понеже имаха по-силна омраза към другоземците: някои не приемаха непознати чужденци, а тия заробваха благодетелните пришълци.

14 Не само това, но и съд ще има над тях, задето ония приемаха враждебно чужденците,

15 ^h а тия, като приеха с радост отпосле вече ползувалите се с еднакви права, почнаха да ги притесняват с ужасна робия.

16 ⁱ Затова бидоха поразени със слепота, както ония някога си при вратата на праведника, когато, обгърнати с гъста тъма, всеки търсеше входа на вратата му.

17 Самите стихии се измениха, както в арфата звуковете изменяват своя характер, като си остават винаги същите звукове; това може да се забележи чрез грижливо наблюдение на миналото.

18 ^j Защото земните животни се променяха на водни, а плаващите във водите излизаха на суша.

19 ^k Огънят задържаше във вода силата си, а водата губеше свойството си да гаси;

20 ^l пламъкът, наопаки, не повреждаше телата на бродещите лесноразрушими животни, и не топеше леснотопимия снеговиден род небесна храна.

21 Тъй, Господи, във всичко Ти възвеличи и прослави Своя народ, и го не остави, а на всяко време и на всяко място пребъдваше с него.