Tob 10:7 | BulOrth | STEP | А тя му рече: ти мълчи, недей ме мами; загина момчето ми. – И всеки ден отиваше извън града на пътя, по който бяха заминали; денем хляб не ядеше, а нощем непрестанно плачеше за сина си Товия, докле не изтекоха четиринайсетте сватбени дни, за които Рагуил го бе заклел да преседи там. Тогава Товия рече на Рагуил а: пусни ме, защото баща ми и майка ми вече се не надяват да ме видят.

Tobit 10:7

7 А тя му рече: ти мълчи, недей ме мами; загина момчето ми. – И всеки ден отиваше извън града на пътя, по който бяха заминали; денем хляб не ядеше, а нощем непрестанно плачеше за сина си Товия, докле не изтекоха четиринайсетте сватбени дни, за които Рагуил го бе заклел да преседи там. Тогава Товия рече на Рагуил а: пусни ме, защото баща ми и майка ми вече се не надяват да ме видят.