1 Corinthians 13
Пътят на любовта
1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка. 2 a И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. 3 b И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва. 4 c Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 d не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, 6 e не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7 f всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. 8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. 9 g Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; 10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. 11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. 12 h Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. 13 И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
Copyright information for
BulProtRev