‏ 1 Kings 8

Пренасяне Ковчега на Завета в храма

1 ^a Тогава Соломон събра при себе си в Йерусалим Израилевите старейшини и всички началници на племената, началниците на бащините домове на израилтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.

2 ^b И така, всички Израилеви мъже се събраха при цар Соломон на празника в месец Етаним, който е седмият месец.

3 ^c А когато дойдоха всички Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.

4 ^d Те занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките святи принадлежности, които бяха в шатъра. Свещениците и левитите ги занесоха.

5 ^e А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега и пожертваха овце и говеда, които по броя си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

6 ^f Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му в светилището на дома, в пресвятото място, под крилата на херувимите.

7 Защото херувимите бяха с разперени крила над мястото на ковчега. Херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

8 ^g И върлините бяха издадени, така че от святото място пред светилището се виждаха краищата им, но навън не се виждаха. Те са там и до днес.

9 ^h В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там, на Хорив, където Господ сключи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.

10 ⁱ А щом свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния дом,

11 така че поради облака свещениците не можеха да застанат, за да служат, защото Господнята слава изпълни Господния дом.

12 ^j Тогава Соломон каза: Господ е казал, че ще обитава в мрак.

13 ^k Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.

Реч и молитва на Соломон при освещаването на храма

14 ^l После царят обърна лицето си и благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака:

15 ^m Благословен да бъде Господ , Израилевият Бог, Който извърши с ръката Си онова, което говорѝ с устата Си на баща ми Давид:

16 ⁿ От деня, когато изведох народа Си Израил от Египет, не избрах измежду всички Израилеви племена нито един град, където да бъде построен дом, за да се настани името Ми там; но избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израил.

17 ^o Баща ми, Давид, имаше на сърце да построи дом за името на Господа , Израилевия Бог.

18 ^p Но Господ каза на баща ми Давид: Понеже пожела да построиш дом за името Ми, добре си направил, че това е дошло на сърцето ти.

19 ^q Ти обаче няма да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от чреслата ти. Той ще построи дома за името Ми.

20 ^r И така, Господ изпълни словото, което говорѝ. Като се издигнах аз вместо баща си Давид и седнах на Израилевия престол, както говорѝ Господ , построих дома за името на Господа , Израилевия Бог.

21 ^s И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ сключи с бащите ни, когато ги изведе от Египетската земя.

22 ^t Тогава Соломон застана пред Господния жертвеник пред цялото Израилево общество и като протегна ръцете си към небето, каза:

23 ^u Господи , Боже Израилев, няма горе на небето или долу на земята бог, подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце.

24 Ти си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал – да! Каквото си говорил с устата Си, това си извършил с ръката Си, както се вижда днес.

25 ^v Сега, Господи , Боже Израилев, изпълни спрямо баща ми, слугата Си Давид, онова, което си му обещал с думите: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мен.

26 ^w И така, сега, Боже Израилев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си, баща ми, Давид.

27 ^x Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат, а колко по-малко този дом, който построих!

28 Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата си и към молбата му, Господи , Боже мой. Послушай вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе.

29 ^y Нека бъдат очите Ти нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

30 ^z Слушай молбата на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят на това място – да! Слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш, бъди милостив.

31 ^aa Ако някой съгреши спрямо ближния си и му се наложи клетва, за да се закълне, и дойде и се закълне пред жертвеника Ти в този дом,

32 ^ab тогава Ти слушай от небето и стори, извърши правосъдие за слугите Си и осъди беззаконника, възвърни делото му върху главата му, а оправдай праведния, като му отдадеш според правдата му.

33 ^ac Когато народът Ти Израил бъде разбит пред неприятеля по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се обърнат към Теб и изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в този дом,

34 тогава Ти послушай от небето и прости греха на народа Си Израил и ги възвърни в земята, която си дал на бащите им.

35 ^ad Когато се затвори небето и не вали дъжд по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,

36 ^ae тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израил и им покажи добрия път, по който трябва да ходят, и изпрати дъжд на земята Си, която Си дал в наследство на народа Си.

37 ^af Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им – каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, –

38 тогава всяка молитва, всяка молба, която би била принесена от който и да било човек или от целия Ти народ Израил, като всеки познае раната на своето сърце и протегне ръцете си към този дом,

39 ^ag Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и направи, и въздай на всеки според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му (защото Ти, само Ти познаваш сърцата на целия човешки род),

40 ^ah за да се боят от Тебе през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

41 Още за чужденеца, който не е от народа Ти Израил, а идва от далечна страна, заради Твоето име

42 ^ai (защото ще чуят за великото Ти име, за Твоята мощна ръка и за Твоята издигната мишца) – когато дойде и се помоли в този дом,

43 ^aj Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и направи според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всички народи на света, да се боят от Тебе, както народът Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих.

44 Ако народът Ти излезе на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа , като се обърнат към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

45 тогава послушай от небето молитвата им и защити правото им.

46 ^ak Ако съгрешат пред Тебе (защото няма човек, който да не греши) и Ти се разгневиш на тях и ги предадеш на неприятеля, и поробителите им ги заведат като пленници в неприятелската земя, далеч или близо,

47 ^al все пак, ако дойдат на себе си в земята, където са отведени като пленници, и се обърнат и Ти се помолят в земята на поробителите си, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда,

48 ^am и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги пленили, и Ти се помолят, като се обърнат към земята, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

49 тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молбата им, защити правото им

50 ^an и прости на народа Си, който е съгрешил пред Тебе, всичките им престъпления, чрез които станаха престъпници против Теб. Умилостиви към тях враговете им, за да им покажат милост;

51 ^ao защото те са Твой народ и Твое наследство, които си извел от Египет, от желязната пещ.

52 И така, нека очите Ти бъдат отворени към молбата на слугата Ти и към молбата на народа Ти Израил, за да ги слушаш, за каквото и да Те призоват;

53 ^ap защото Ти, Господи Йехова , си ги отделил от всички племена на света, за да бъдат Твое наследство, както говорѝ чрез слугата Си Моисей, когато изведе бащите ни от Египет.

54 След като Соломон свърши да принася цялата тази молитва и прошение към Господа , стана отпред Господния жертвеник, където беше коленичил с ръце, протегнати към небето.

55 ^aq И застана и благослови цялото Израилево общество, като каза:

56 ^ar Благословен да бъде Господ , Който успокои народа Си Израил според всичко, което е обещал. Не пропадна нито едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисей.

57 ^as Дано Господ , нашият Бог, бъде с нас, както е бил с бащите ни. Да не ни изостави, нито да ни отхвърли!

58 ^at Да преклони сърцата ни към Себе Си, така че да ходим във всичките Му пътища и да пазим заповедите, наредбите и законите, които е заповядал на бащите ни!

59 И тези думи, с които се помолих на Господа , нека бъдат денем и нощем близо до Господа , нашия Бог, за да защитава правото на слугата Си и правото на народа Си Израил според всекидневната нужда,

60 ^au така че всички племена на света да познаят, че Йехова е Бог и няма друг.

61 ^av И така, нека вашите сърца бъдат съвършени спрямо Господа , нашия Бог, за да ходите в наредбите Му и да пазите заповедите Му, както правите днес.

62 ^aw Тогава царят заедно с целия Израил принесоха жертви пред Господа .

63 За мирни жертви, които принесе на Господа , Соломон пожертва двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и всички израилтяни осветиха Господния дом.

64 ^ax В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом. Там принесе всеизгарянето, хлебния принос и тлъстината на мирните приноси. Понеже медният жертвеник, който беше пред Господа , беше твърде малък, за да побере всеизгарянето, хлебния принос и тлъстината на мирните приноси.

65 ^ay По този начин Соломон заедно с целия Израил – голям събор, събран от местностите от прохода на Емат до Египетския поток – спазваха в онова време празника пред Господа , нашия Бог, седем и седем дни, общо четиринадесет дни.

66 ^az А на осмия ден Соломон разпусна народа. Те благословиха царя и си отидоха в шатрите с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ беше показал към слугата Си Давид и към народа Си Израил.