‏ 2 Timothy 1

В сравнение с Първо послание на апостол Павел до Тимотей това послание има повече личен характер. Апостолът пише посланието с ясното съзнание, че краят на живота му приближава. Затова, след като прави равносметка на своята дейност (4:6-8), той моли Тимотей да дойде заедно с Марк (4:9-11). Това предполага, че посланието е написано в Рим малко преди мъченическата смърт на апостола, т. е. през 67-68 г. Това е последното негово послание.

Посланието започва с обичайния поздрав (1:1-2) и след думи на благодарност към Бога (1:3-5) апостолът продължава с насърчения към Тимотей за твърдост в опасностите и понасяне на трудностите (1:6-18). По-нататък следват размисли за смисъла на страданията (2:1-13) и препоръки за поведение срещу лъжеучителите (2:14-26). Авторът дава също интересно описание на човешката безнравственост в последните времена (3:1-9), на което противопоставя примерния живот на църковния водач (3:10-17). В заключителната 4-та глава апостолът насърчава Тимотей да проповядва без страх благовестието и го моли да дойде при него в тези последни дни на живота му. Посланието завършва с кратки поздрави и заключителен благослов.

Насърчение към Тимотей

1 ^a Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, за прогласяване обещания живот, който е в Христос Исус,

2 ^b до Тимотей, възлюбеното ми чедо: Благодат, милост, мир да бъде с теб от Бога Отца и от Христос Исус, нашия Господ.

3 ^c Благодаря на Бога, на Когото още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си

4 ^d и като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.

5 ^e Понеже си припомням за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше у баба ти Лоида и у майка ти Евникия, а както съм уверен, и у тебе.

6 ^f По тази причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.

7 ^g Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.

8 ^h И така, не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ, нито се срамувай от мене – затворник за Него, а участвай в страданията за благовестието по силата, дадена от Бога,

9 ⁱ Който ни е спасил и призвал със свято призвание не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена ни в Христос Исус преди вечните времена,

10 ^j А сега е открита с явяването на нашия Спасител Исус Христос, Който чрез благовестието унищожи смъртта и показа вечния живот и нетлението,

11 ^k на което аз бях поставен проповедник, апостол и учител;

12 ^l по която причина и страдам така. Но не се срамувам, защото зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи ден онова, което съм Му поверил.

13 ^m Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христос Исус.

14 Онова добро нещо, което ти е поверено, опази чрез Святия Дух, Който живее в нас.

Верните и неверните сътрудници на апостола

15 ⁿ Ти знаеш това, че всички, които са в Азия, се отвърнаха от мен, от които са Фигел и Ермоген.

16 ^o Господ да покаже милост към дома на Онисифор, защото той много пъти ме ободряваше и не се засрами от оковите ми,

17 а когато беше в Рим, ме потърси старателно и ме намери.

18 ^p Господ да му даде да намери милост пред Него ▼

▼ 1:18 Т.е. Бога.

в онзи ден; а колко служеше в Ефес, ти знаеш твърде добре.