‏ Deuteronomy 2

Години на странстване в пустинята

1 ^a Тогава се върнахме и пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ ми беше говорил; и дълго време обикаляхме планинската страна Сиир.

2 После Господ ми каза:

3 ^b Достатъчно сте обикаляли тази планинска страна; върнете се на север.

4 ^c И заповядай на народа: Ще минете през пределите на братята си, исавците, които живеят в Сиир, и те ще се уплашат от вас. Затова внимавайте добре;

5 ^d да не се биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им нито една педя ▼

▼ 2:5 От евр. стъпка от крак.

, защото на Исав дадох планинската страна Сиир за владение.

6 С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;

7 ^f защото Господ , твоят Бог, те е благословил във всичко, което вършиш; познал е пътуването ти през тази голяма пустиня; през тези четиридесет години Господ , твоят Бог, е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.

8 ^g Така минахме покрай братята си, исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се и минахме през пътя по Моавската пустиня.

9 ^h Тогава Господ ми каза: Не предизвиквайте моавците, за да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.

10 ⁱ (А преди там живееха емимите, народ велик и многочислен, и висок като енакимите.

11 И те като енакимите бяха смятани за исполини ▼

▼ 2:11 Т.е. рефаими.

; но моавците ги наричат емими.

12 ^k Също и хорейците живееха преди в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята като наследство, която им даде Господ .)

13 ^l Станете сега и преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.

14 ^m Времето, през което пътувахме от Кадис-варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато измря сред стана цялото поколение на военните мъже, както Господ се закле.

15 ⁿ Още Господнята ръка беше против тях, за да ги изтреби сред стана, докато всички загинаха.

16 А като измряха всички воини от народа,

17 Господ ми говорѝ:

18 Днес ти ще преминеш Ар, Моавската граница;

19 ^o и като се приближиш срещу амонците, не ги обезпокоявай, за да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.

20 ^p (Също и тя се смяташе за земя на исполините, които преди живееха там, а амонците ги наричат замзумими;

21 ^q народ велик и многочислен, и висок, като енакимите; но Господ ги изтреби пред тях; и те ги изместиха и се заселиха на мястото им;

22 ^r за тях направ ѝ, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците пред тях и те ги изместиха, и се заселиха на мястото им, където са и до днес;

23 ^s и кафторците излязоха от Кафтор и изтребиха авейците, които живееха в села чак до Газа, и се заселиха на мястото им.)

24 ^t Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; започни да я завладяваш и се бий с него.

25 ^u Днес ще започна да всявам трепет и страх от теб у всички племена под цялото небе; като чуят за тебе, те ще се разтреперят и ще се ужасяват от теб.

26 ^v И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:

27 ^w Нека мина през земята ти; само по пътя ще вървя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво.

28 ^x С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само да премина пеш

29 ^y (както направиха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), докато мина през Йордан в земята, която Господ , нашият Бог, ни дава.

30 ^z Обаче есевонският цар Сион не склони да преминем през земята му; понеже Господ , твоят Бог, закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.

31 ^aa А Господ ми каза: Ето, предавам ти Сион и земята му; започни да превземаш земята му, за да я наследиш.

32 ^ab Тогава Сион излезе против нас, той и целият му народ, на бой в Яса.

33 ^ac И Господ , нашият Бог, го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и целия му народ.

34 ^ad В онова време превзехме всичките му градове и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее нито един.

35 Пленихме за себе си само добитъка и плячката от градовете, които превзехме.

36 ^ae От Ароир при устието на потока Арнон и от града, който е в долината, чак до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ , нашият Бог, предаде всичките пред нас.

37 ^af Само към земята на амонците ти не си се приближил, нито към местата край потока Явок, нито към планинските градове, нито към коя да е страна, която Господ , нашият Бог, ни беше забранил.