Gen 3 | BulProtRev | STEP | А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

l Пс. 132:11 ; Ис. 7:14 ; Мих. 5:3 ; Мат. 1:23 , 25 , 3:7 , 13:38 , 23:33 ; Лука 1:31 , 34 , 35 ; Йоан 8:44 ; Д.А. 13:10 ; 1 Йоан 3:8 , 5:5 ; Рим. 16:20 ; Гал. 4:4 ; Кол. 2:15 ; Евр. 2:14 ; Откр. 12:7 , 17

m Бит. 4:7 ; Пс. 48:6 ; Ис. 13:8 , 21:3 ; Йоан 16:21 ; 1 Пет. 3:1 , 5 , 6 ; 1 Кор. 11:3 , 14:34 ; Еф. 5:22-24 ; 1 Тим. 2:11 , 12 , 2:15 ; Тит 2:5

n Бит. 2:17 , 3:6 ; 1 Ц. 15:23 ; Йов 5:7 ; Екл. 1:2 , 3 , 2:23 ; Ис. 24:5 , 6 ; Рим. 8:20

o Йов 31:40 ; Пс. 104:14

p Бит. 2:7 ; Йов 21:26 , 34:15 ; Пс. 104:29 ; Екл. 1:13 , 3:20 , 12:7 ; Рим. 5:12 ; 2 Сол. 3:10 ; Евр. 9:27

r Бит. 3:5 , 2:9 ; Ис. 19:12 , 47:12 , 13 ; Йер. 22:23

s Бит. 4:2 , 9:20

t Бит. 2:8 ; Пс. 104:4 ; Евр. 1:7

‏ Genesis 3

Грехопадението

1 ^a А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

2 Жената отговори на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем,

3 ^b но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

4 ^c А змията каза на жената: Никак няма да умрете;

5 ^d но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.

6 ^e И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той.

7 ^f Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски.

8 ^g И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

9 Но Господ Бог повика човека и му каза: Къде си?

10 ^h А той отговори: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих.

11 А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

12 ⁱ И човекът отвърна: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох.

13 ^j И Господ Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената отговори: Змията ме подмами и ядох.

14 ^k Тогава Господ Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си.

15 ^l Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

16 ^m На жената каза: Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.

17 ⁿ А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си.

18 ^o Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

19 ^p С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

20 И човекът наименува жена си Ева ^{▼▼ 3:20 Евр. хавва – живот.} , защото тя беше майка на всички живи.

21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.

22 ^r И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не посегне да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно,

23 ^s затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет.

24 ^t Така Той изгони Адам; и постави на изток от Едемската градина херувимите и огнения меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.