‏ Genesis 37

ЙОСИФ И НЕГОВИТЕ БРАТЯ

( 37:1—50:26 )

Сънят на Йосиф и омразата на братята му

1 ^a А Яков живееше в Ханаанската земя – земята, в която баща му беше пришълец.

2 ^b Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

3 ^c А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.

4 ^d Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.

5А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.

6Той им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:

7 ^e Ето, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.

9 ^f А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

10 ^g Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

11 ^h И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи.

Йосиф продаден от братята си

12А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

13Израил каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.

14 ⁱ И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем.

15И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?

16 ^j А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото.

17 ^k И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.

18 ^l А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият.

19Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.

20 ^m Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

21 ⁿ Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме.

22Рувим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

24Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

25 ^o После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

26 ^p Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?

27 ^q Елате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28 ^r Когато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет.

29 ^s А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

30 ^t Върна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна?

31 ^u Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,

32изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33 ^v И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан.

34 ^w И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време.

35 ^x Тогава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

36 ^y А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите.