‏ Hebrews 12

Примерът на Исус Христос

1 ^a Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще,

2 като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.

3 ^b Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоборство срещу Себе Си, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.

Ползата от Божиите наказания

4 ^c Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

5 ^d И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: „Сине мой, не презирай наказанието на Господа,
нито да отслабваш, когато те изобличава Той.
6 ^e Защото Господ наказва този, когото обича,
и бие всеки син, когото приема.“

7 ^f Ако търпите наказание, Бог се отнася с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не го наказва?

8 ^g Но ако сте без наказание, за което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

9 ^h Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали и сме ги почитали; няма ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

10 ⁱ Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.

11 ^j Всяко наказание първоначално изглежда за страдание, а не за радост, но след това то принася плод на мира и на справедливостта за тези, които са възпитавани чрез него.

Наставления за мир и чистота

12 ^k Затова укрепете немощните ръце и отслабналите колене

13 ^l и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, но, напротив, да бъде изцелено.

14 ^m Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

15 ⁿ И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, за да ви смущава и мнозинството да се зарази от него;

16 ^o да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си.

17 ^p А вие знаете, че макар и той да желаеше да наследи благословението, беше отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, при все че го бе молил за това със сълзи.

Превъзходството на небесния Йерусалим

18 ^q Защото вие не сте пристъпили до осезаема планина, пламнала в огън, нито до тъмен облак, мрак и буря,

19 ^r към тръбен звук и гръмко звучащ глас, слушателите на който се помолиха повече да не им се говори,

20 ^s защото не можеха да понесат онова, което им се заповядваше. Даже животно ако се допре до планината, да бъде убито с камъни или пронизано със стрела.

21 ^t И гледката беше толкова страшна, че Мойсей рече: Ужасен съм и треперя.

22 ^u Вие обаче пристъпихте към планината Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим, и към безбройни множества ангели,

23 ^v към тържествения събор и църквата на първородните, чиито имена са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, достигнали съвършенство,

24 ^w както и към Исус, Посредника на Новия Завет, и към кръвта на поръсване, която зове по-силно от кръвта на Авел.

25 ^x Внимавайте да не презрете Този, Който говори; защото ако онези не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече няма да избегнем ние, ако се отвърнем от Този, Който предупреждава от небесата!

26 ^y Неговият глас разтърси тогава земята; а сега Той даде едно обещание, като каза: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“

27 ^z А това „още веднъж“означава премахването на онези неща, които се клатят като направени неща, за да останат тези, които не се клатят.

28 ^aa Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание;

29 ^ab защото нашият Бог е огън, който поглъща.