‏ Jeremiah 4

1 ^a Ако се върнеш, Израилю,
казва Господ , ако се върнеш към Мен
и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми,
и не бъдеш непостоянен,
2 ^b и ако в истина, в справедливост и в правда
се закълнеш, като кажеш: Заклевам се в живота на Господа !,
тогава народите ще се благославят в Него
и в Него ще се прославят.
3 ^c Защото така казва Господ
на Юдовите и йерусалимските мъже:
Разорете целините си
и не сейте между тръни.
4 ^d Обрежете се на Господа
и отнемете краекожието на сърцата си,
мъже Юдови и жители йерусалимски,
за да не излезе яростта Ми като огън
и да не пламне така, че да няма кой да я угаси,
поради злото на делата ви.

Пророчество за падението на Юдея

5 ^e Възвестете на Юдея
и прогласете на Йерусалим, като кажете:
Затръбете по земята;
извикайте високо и кажете:
Съберете се и нека влезем в укрепените градове.
6 ^f Издигнете знаме към Сион;
бягайте, не се спирайте;
защото Аз ще докарам зло от север
и голяма погибел.
7 ^g Лъвът излезе от гъсталака си
и изтребителят на народите тръгна,
излезе от мястото си, за да запусти земята ти
и за да бъдат съсипани градовете ти, за да останат без жители.
8 ^h Затова се препашете с вретища, плачете и ридайте;
защото пламенната ярост Господня не се отвърна от нас.
9 В онзи ден, казва Господ ,
разумът на царя ще се изгуби,
както и разумът ▼

▼ 4:9 От евр. сърцето.

на първенците,
свещениците ще се смутят
и пророците ще се ужасят.
10 ^j Тогава казах: О, Господи Йехова !
Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Йерусалим,
като си казал: Мир ще имате;
когато, напротив, мечът е стигнал до душата им.
11 ^k В онова време ще кажат на този народ и на Йерусалим:
От голите височини на пустинята духа горещ вятър
към дъщерята на народа Ми –
не за да отвее, нито да очисти.
12 ^l Да! Силен вятър ще дойде от тях за Мен;
и Аз сега ще произнеса присъди против тях.
13 ^m Ето, като облак ще се издигне
и колесниците му – като вихрушка;
конете му са по-леки от орлите.
Горко ни! Защото сме разорени.
14 ⁿ Йерусалиме, измий сърцето си от зло,
за да се избавиш;
докога ще стоят в тебе лошите ти помисли?
15 ^o Защото глас известява от Дан
и прогласява скръб от Ефремовата планина, като казва:
16 ^p Обявете на народите,
ето, прогласете относно Йерусалим,
че идат обсадители от далечна страна
и издават вика си против Юдейските градове.
17 ^q Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.
18 ^r Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това;
това е плодът на твоето нечестие;
наистина – горчиво е, наистина – стигна до сърцето ти.
19 ^s Чреслата ми! Чреслата ми!
Боли ме в дълбочините на сърцето ми;
сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча,
защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой.
20 ^t Погибел върху погибел се прогласява,
защото цялата земя се опустошава;
внезапно се развалиха шатрите ми
и завесите ми – в един миг.
21 Докога ще гледам знаме
и ще слушам тръбен глас?
22 ^u Защото Моят народ е безумен,
не Ме познават;
глупави деца са и нямат разум;
мъдри са да вършат зло,
но да вършат добро не умеят.
23 ^v Погледнах към земята и, ето – тя беше пуста и празна;
към небето – и нямаше светлината му.
24 ^w Погледнах към планините и, ето – трепереха,
и всички хълмове се тресяха.
25 ^x Погледнах и, ето – нямаше човек,
и всички небесни птици бяха избягали.
26 Погледнах и, ето – плодородната страна беше пуста
и всичките ѝ градове бяха съсипани
от присъствието на Господа
и от Неговия пламенен гняв.
27 ^y Защото така казва Господ :
Цялата страна ще запустее;
но съвършено изтребление няма да нанеса.
28 ^z Затова земята ще жалее
и небето горе ще се помрачи;
защото Аз изговорих това, Аз го намислих,
не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него.
29 От шума на конниците и на стрелците
всеки град ще побегне;
ще отидат в гъсталаците
и ще се изкачат по скалите;
всеки град ще бъде изоставен
и няма да има човек да живее в тях.
30 ^aa А ти, запустяла, какво ще правиш?
Ако и с червено да се облечеш,
ако и със златни накити да се украсиш,
ако и с много боя да боядисаш очите си,
напразно ще се украсиш;
любовниците ти ще те презрат,
ще търсят да отнемат живота ти.
31 ^ab Защото чух глас като на жена, когато ражда,
болките като на онази, която ражда първородното си,
гласа на сионовата дъщеря,
която се задъхва, простира ръцете си
и казва: Горко ми сега!
Защото душата ми чезне поради убийците.