‏ Job 16

Йов повторно отговаря на Елифаз. Срещу заблудата на приятелите – чистата съвест

1 Тогава Йов отговори: 2 ^a Много такива неща съм слушал;
окаяни утешители сте всички.
3 Свършват ли се празните думи?
Или какво ти дава смелост, че отговаряш?
4 ^b И аз можех да говоря като вас;
ако беше вашата душа на мястото на моята душа,
можех да натрупам думи против вас
и да клатя глава против вас.
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си
и утехата от устните ми би облекчила скръбта ви.
6 Ако говоря, болката ми не олеква;
и ако мълча, доколко съм в покой?
7 Но сега Той много ме умори;
Ти запусти цялото ми семейство.
8 Покрил си ме с бръчки в свидетелство против мен;
и мършавостта ми се издига срещу мен
и заявява в лицето ми.
9 ^c Разкъсва ме в гнева Си и ме мрази;
скърца със зъбите Си против мене;
неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 ^d Зяпат против мене с устата си,
удрят ме по челюстта с хулене,
трупат се всички против мене.
11 ^e Бог ме предаде на неправедния
и ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 ^f Бях в охолност, но Той ме разкъса,
дори ме хвана за врата и ме строши,
и ме постави за Свой прицел.
13 Стрелците Му ме обиколиха;
пронизва бъбреците ми и не щади;
излива жлъчката ми на земята.
14 Съсипва ме с удар върху удар;
спуска се върху мене като исполин.
15 ^g Вретище съших върху кожата си
и окалях ро̀га си в пръстта,
16 лицето ми подпухна от плач
и мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 ако и да няма неправда в ръцете ми
и да е чиста молитвата ми.
18 ^h О, земьо, не покривай кръвта ми!
И за вика ми да няма място за почивка.
19 ⁱ Ето и сега, свидетелят ми е на небесата
и свидетелството ми е във височините.
20 Моите приятели ми се присмиват;
но окото ми рони сълзи към Бога,
21 ^j дано Той сам защити човека пред Бога
и човешкия син – пред ближния му!
22 ^k Защото като се изминат малко години,
аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.