‏ Job 4

Първа реч на Елифаз. Никой не страда невинен

1 Тогава теманецът Елифаз каза: 2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли?
Но кой може да се въздържи да не говори?
3 ^a Ето, ти си научил мнозина
и немощни ръце си укрепил.
4 ^b Твоите думи са привдигнали колебаещия се
и отслабнали колене си укрепил.
5 А сега това те сполетя и ти е дотегнало;
допира те и си се смутил.
6 ^c В страха ти от Бога не е ли твоето упование
и в правотата на пътищата ти – твоята надежда?
7 ^d Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен
или къде са били изтребени правдивите.
8 ^e Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие
и сеят нечестие, това и жънат.
9 Изтребват се от дишането на Бога
и от диханието на ноздрите Му погиват.
10 ^f Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират
и зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 ^g Лъвът загива от нямане лов
и малките на лъвицата се разпръсват.
12 Тайно достига до мен едно нещо
и ухото ми долови един шепот от него;
13 ^h сред мислите от нощните видения,
когато дълбок сън наляга хората,
14 ⁱ обзеха ме ужас и трепет
и разтърсиха всичките ми кости.
15 Тогава дух премина пред мене;
космите на тялото ми настръхнаха;
16 той застана, но не можах да позная образа му;
призрак се яви пред очите ми;
в тишината чух този глас:
17 ^j Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога?
Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?
18 ^k Ето, Той не се доверява на слугите Си
и в ангелите Си намира недостатък –
19 ^l колко повече в онези, които живеят в къщи от кал,
чиято основа е в пръстта
и които се смазват, като че ли са молци!
20 ^m Между сутринта и вечерта се събарят,
без да усети някой, изгубват се завинаги.
21 ⁿ Величието, което е в тях, не се ли премахва?
Умират, и то без мъдрост.