‏ Proverbs 14

Размисли за праведния и нечестивия, за богатия и бедния

1 ^a Всяка мъдра жена съгражда дома си,
а безумната го събаря със собствените си ръце.
2 ^b Който ходи в правотата си, се бои от Господа ;
а опакият в пътищата си Го презира.
3 ^c В устата на безумния има пръчка за гордостта му,
а устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Където няма волове, яслите са чисти,
но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 ^d Верният свидетел няма да лъже,
а лъжливият свидетел диша лъжи.
6 ^e Присмивателят търси мъдрост и не я намира,
а за разумния учението е лесно.
7 Отмини безумния човек,
щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си,
а глупостта на безумните е да заблуждават.
9 ^f У глупците живее вина,
а между праведните има Божие благоволение.
10 Сърцето познава своята си горест
и чужд не участва в неговата радост.
11 ^g Къщата на нечестивите ще бъде съборена,
а шатърът на праведните ще благоденства.
12 ^h Има път, който се вижда прав на човека,
но краят му е пътища към смърт.
13 ⁱ Даже и сред смеха сърцето си има болката
и краят на веселието е тегота.
14 ^j Развратният по сърце ще се насити от своите пътища,
а добрият човек ще се насити от себе си.
15 Простият вярва на всяка дума,
а благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 ^k Мъдрият се бои и се отклонява от злото,
а безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Избухливият човек постъпва несмислено
и зломислещият е мразен.
18 Безумните наследяват глупост,
а благоразумните се увенчават със знание.
19 Злите се кланят пред добрите
и нечестивите – при портите на праведния.
20 ^l Сиромахът е мразен даже от ближния си,
а на богатия приятелите са много.
21 ^m Който презира ближния си, съгрешава,
а който показва милост към сиромасите, е блажен.
22 Не се ли заблуждават онези, които измислят зло?
А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро.
23 От всеки труд има полза,
а от бъбренето с устните – само оскъдност.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях,
а глупостта на безумните е винаги глупост.
25 ⁿ Верният свидетел избавя души,
а който издиша лъжи, е цяла измама.
26 В страха от Господа има силна увереност
и Неговите деца ще имат прибежище.
27 ^o Страхът от Господа е извор на живот,
за да се отдалечава човек от примките на смъртта.
28 Когато народът е многоброен, слава е за царя,
а когато народът е малоброен, съсипване е за княза.
29 ^p Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие,
а който лесно се гневи, проявява безумие.
30 ^q Тихо сърце е живот на тялото,
а разяреността е гнилост на костите.
31 ^r Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя,
а който е милостив към бедните, показва почит към Него.
32 ^s Нечестивият е смазан във време на бедствието си,
а праведният и в смъртта си има упование.
33 ^t В сърцето на разумния мъдростта почива,
а между безумните тя се явява.
34 Правдата възвисява народ,
а грехът е позор за племената.
35 ^u Благоволението на царя е към разумния слуга,
а яростта му – против онзи, който докарва срам.