‏ Psalms 78

Бог и Неговият народ

(По слав. 77.)

1 ^a Асафово поучение ▼

▼ 78:1 От евр. душата си.

. Слушай, народе мой, поучението ми;
приклони ушите си към думите на устата ми.
2 ^c Ще отворя устата си в притча,
ще произнеса гатанки от древността.
3 ^d Това, което чухме и научихме,
и нашите бащи ни разказаха,
4 ^e няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение,
а ще повествуваме хвалите на Господа ,
неговата сила и чудесните дела, които извърши,
5 ^f защото Той постави свидетелство в Яков
и положи закон в Израил,
за които заповяда на бащите ни
да ги възвестяват на децата си,
6 ^g за да ги знае бъдещото поколение,
децата, които щяха да се родят –
които на свой ред да ги разказват на своите си деца.
7 За да поставят надеждата си на Бога
и да не забравят делата на Бога,
а да пазят Неговите заповеди
8 ^h и да не станат като бащите си –
упорито и непокорно поколение,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше непоколебим за Бога.
9 Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове,
се върнаха назад в деня на боя.
10 ⁱ Не опазиха завета на Бога
и в закона Му не склониха да ходят,
11 ^j а забравиха Неговите дела
и чудесните неща, които им показа.
12 ^k Пред бащите им извърши чудеса
в Египетската земя, в полето Танис.
13 ^l Раздвои морето и ги преведе,
и направи водите да стоят като грамада.
14 ^m Води ги денем с облак
и цялата нощ с огнена светлина.
15 ⁿ Разцепи скали в пустинята
и ги напои изобилно като от бездни.
16 ^o И изведе потоци из канарата
и направи да протекат води като реки.
17 ^p Но те продължиха да съгрешават още пред Него
и да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 ^q Със сърцето си изпитаха Бога,
като искаха ястия за лакомията си ▼

▼ 78:18 От евр. душата си.

,
19 ^s и говориха против Бога:
Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 ^t Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха;
а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?
21 ^u Затова Господ чу и се разгневи,
и огън пламна против Яков,
а още и гняв обсипа Израил;
22 ^v защото не повярваха в Бога,
нито Му уповаха, че ще ги избави.
23 ^w При все това Той заповяда на облаците горе
и отвори небесните врати,
24 ^x и им наваля манна да ядат,
и им даде небесно жито.
25 Всеки ядеше ангелски хляб ▼

▼ 78:25 От евр. хлябът на силните. Вж. Пс. 103:20.

;
прати им храна до насита.
26 ^z Повдигна източен вятър на небето
и със силата Си докара южния вятър.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах,
и птици крилати – на брой като морския пясък;
28 и ги направи да паднат сред стана им,
около жилищата им.
29 ^aa И така, ядоха и се преситиха,
като им даде това, което желаеха.
30 ^ab А докато още не бяха се отказали от лакомията си
и ястието им беше в устата им,
31 гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях,
и повали отбраните на Израил.
32 ^ac При всичко това те продължиха да съгрешават
и не вярваха независимо от чудесните Му дела.
33 ^ad Затова Той изнуряваше дните им със суета
и годините им с ужас.
34 ^ae Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него
и отново търсеха Бога ревностно;
35 ^af и си спомниха, че Бог им беше канара
и Всевишният Бог – техен изкупител.
36 ^ag Но с устата си Го ласкаеха
и с езика си Го лъжеха;
37 ^ah защото сърцето им не беше право пред Него,
нито бяха верни на завета Му.
38 ^ai Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им
и не ги погубваше.
Да! Много пъти въздържаше гнева Си
и не изливаше цялото Си негодувание;
39 ^aj а си спомняше, че бяха плът,
вятър, който прехожда и не се връща.
40 ^ak Колко пъти Го огорчаваха в пустинята
и Го разгневяваха в безводната страна,
41 ^al като отново изпитваха Бога
и предизвикваха Святия Израилев!
42 Не си спомняха силата на ръката Му
в деня, когато ги избави от противника,
43 ^am как показа в Египет знаменията Си
и чудесата на полето Танис
44 ^an и превърна водите им в кръв
и потоците им, и не можаха да пият;
45 ^ao как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха,
и жаби, които ги изпогубиха,
46 ^ap и предаде произведенията им на гъсеници
и трудовете им на скакалци.
47 ^aq Как порази с град лозята им
и със светкавици – черниците им,
48 ^ar и предаде на град добитъка им
и стадата им – на мълнии;
49 как изля върху тях пламенния Си гняв,
негодуване, ярост и неволя –
нашествие на ангелите на нещастието, –
50 изравни път за гнева Си,
не пощади от смърт душата им,
а предаде на мор живота им;
51 ^as как порази всеки първороден,
заведе ги като стадо в Египет,
първородните на силите им – в шатрите на Хама,
52 ^at а народа Си изведе като овце
и ги заведе като стадо в пустинята,
53 ^au и ги води безопасно, така че не се бояха,
а неприятелите им – морето ги покри;
54 ^av как ги въведе в святия Си предел,
в тази поляна, която десницата Му придоби,
55 ^aw и изгони пред тях народите,
и им ги раздели за наследство с въже,
и в шатрите им настани Израилевите племена.
56 ^ax Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог
и се бунтуваха против Него,
и не пазеха свидетелствата Му,
57 ^ay а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им;
измятаха се като неверен лък.
58 ^az Защото Го разгневяваха с високите си места
и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Чу Бог и възнегодува,
и много се погнуси от Израил,
60 ^ba така че напусна скинията в Сило –
шатъра, който беше поставил между хората,
61 ^bb и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 ^bc Също и народа Си предаде на меч,
като се разгневи на наследството Си.
63 ^bd Огън погълна момците им
и девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 ^be Свещениците им паднаха от меч;
и вдовиците им не плакаха.
65 ^bf Тогава Господ се събуди като от сън,
като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;
66 ^bg и като порази враговете Си, отблъсна ги назад
и ги предаде на вечен срам.
67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър
и Ефремовото племе не избра;
68 ^bh а избра Юдовото племе,
хълма Сион, който възлюби.
69 ^bi Съгради светилището Си като небесните възвишения,
като земята, която е утвърдил завинаги.
70 ^bj Избра и слугата Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
71 ^bk от подир дойните овце го доведе,
за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.
72 ^bl Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си
и ги водеше с изкуството на ръцете си.