‏ Ezekiel 1

В книгата името на нейния автор се среща на две места (1:3 и 24:24). Може да се приеме, че той е бил на 26 г., когато се оказал в плен и бил отведен във вавилонската земя, където дейността му на пророк продължила повече от 20 години. Йезекиил е бил свидетел на важни исторически промени на своето време: упадъка и разрушението на някога мощната Асирийска империя (612 г. пр. Хр.), издигането на Вавилонското царство при царуването на Навуходоносор, войнствените набези на египетския фараон Нехао. В никоя друга пророческа книга няма толкова исторически данни. Очевидно е, че Йезекиил е съзнавал тясната връзка на пророчествата си с историческата обстановка. Книгата е уникална и с това, че авторът разказва всичко в първо лице, т.е. пророкът е непосредствен участник в събитията. Основните теми в книгата са: Божията святост и непристъпност, Божието милосърдие и благодат, личната отговорност на всеки човек пред Бога (вавилонският плен има и колективен аспект, но той е и резултат най-вече от отстъплението на всички от Божия закон). Пророчествата на Йезекиил са оказали голямо въздействие върху книгата Откровение на Йоан, в която се възпроизвеждат някои от темите, намиращи се в книгата на Йезекиил.

Видение за Божията слава

1 ^a В тридесетата година, четвъртия месец, на петия ден от месеца, докато бях между пленниците при реката Ховар, небесата се отвориха и аз видях Божии видения.

2 ^b На петия ден от месеца в тази година, която беше петата от пленяването на цар Йоахин ▼

▼ 1:2 В 1 Лет. 3:16 и Йер. 24:1 – Йехония.

,

3 ^d Господнето слово дойде нарочно към свещеника Йезекиил, син на Вузия, в Халдейската земя, при реката Ховар; и там Господнята ръка беше върху него.

4 ^e Видях, че вихрушка идваше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и сред него се виждаше нещо наглед като светъл метал, от средата на огъня.

5 ^f Насред него се виждаше и подобие на четири живи същества. А такъв беше изгледът им: те бяха подобни на човек.

6 Всяко от тях имаше четири лица и четири крила.

7 ^g Краката им бяха прави; и стъпалото на краката им беше подобно на стъпало на телешки крак; и изпускаха искри като повърхността на лъскава мед.

8 ^h Те имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни; и на четирите лицата и крилата бяха така:

9 ⁱ крилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха, като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си.

10 ^j А колкото до изгледа на лицата им, той беше като на човешко лице; и четирите имаха лъвско лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице.

11 ^k И лицата, и крилата им бяха обърнати нагоре; две крила на всяко се съединяваха едно с друго и двете покриваха телата им.

12 ^l Те вървяха всяко направо пред себе си; където се носеше духът, там вървяха; като вървяха, не се обръщаха.

13 ^m А колкото до подобието на живите същества, изгледът им беше като на запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре-надолу между живите същества; огънят беше светъл и от него изскачаше светкавица.

14 ⁿ И живите същества блещукаха ▼

▼ 1:14 От евр. тичаха и се връщаха.

наглед като светкавица.

15 ^p А като гледах живите същества, ето – видях по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица.

16 ^q Изгледът на колелата и направата им беше като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът и направата им бяха като че ли на колело в колело.

17 ^r Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха, като вървяха.

18 ^s А колелата им бяха високи и страшни; и колелата около тези четири същества бяха пълни с очи.

19 ^t И когато живите същества вървяха, и колелата вървяха край тях; и когато живите същества се издигаха от земята, и колелата се издигаха.

20 ^u Където имаше да иде духът, там вървяха и те; там, където духът имаше да иде, и колелата се издигаха край тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в колелата му.

21 ^v Когато вървяха онези, вървяха и тези; и когато стояха онези, стояха и тези; а когато онези се издигаха от земята, то и колелата се издигаха край тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в колелата му.

22 ^w А над главите на живите същества имаше подобие на простор, наглед като цвят на внушителен кристал, разпрострян над главите им.

23 А под простора крилата им бяха разпрострени едно срещу друго; всяко същество имаше две крила, които покриваха телата им отсам; и всяко имаше две крила, които ги покриваха оттам.

24 ^x Когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж или на войска. Когато се спираха, спускаха крилата си.

25 Тогава отгоре се издаде глас – от простора, който беше над главите им; и като спряха, спуснаха крилата си.

26 ^y А над простора, който беше върху главите им, се виждаше подобие на престол, наглед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие, наглед като човек, седящ на него на високо.

27 ^z И видях нещо наглед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу видях като изглед на огън, заобиколен със сияние.

28 ^aa Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв беше изгледът на заобикалящото го сияние. Това беше изгледът на подобието на Господнята слава. И когато го видях, паднах на лицето си и чух глас на някого, който говореше.